Борис Акунин: Смъртта на Ахил

Удари крак пред японеца и му козирува:

— Господин Маса?

Азиатецът скочи, поклони се.

— Идвам по поръчение на господин Фандорин. Фандорин, разбрахте ли?

Японецът се поклони още по-усърдно. Чудесно, май не знае нито дума на руски.

— Ето писменото разпореждане да ми предадете чантата — протегна му плика и едновременно посочи чантата.

Японецът се поколеба. Ахимас изчака, отброявайки секундите. В лявата ръка, скрита зад гърба му, държеше нож. Пет секунди, и ще трябва да го убие. Не може да чака повече.

Пет, четири, три, две…

Японецът се поклони за пореден път, подаде чантата, взе плика с двете ръце и го допря до челото си. Имал още дни да живее…

Ахимас козирува, завъртя се и влезе в приемната. Сега не можеше да си тръгне по коридора — на японеца това можеше да му се види съмнително.

Голямо помещение. Отпред — кабинетът на началството. Фандорин сигурно е там. Отляво — прозорец. Отдясно — табелка „Секретен отдел“.

Адютантът беше отишъл до вратата на началството, това е добре. Ахимас му направи знак да не се безпокои и влезе в дясната врата. Там също му провървя — Фортуна се смиляваше просто пред очите му. Не кабинет, в който би се наложило да импровизира, а коридор с прозорци към двора.

Сбогом, господа жандармеристи.

Ахимас Велде пристъпва към последната — трета — точка от програмата си.

В генералгубернаторската сграда влезе жандармерийски капитан с юначен вид, строго попита служителя къде е кабинетът на надворния съветник Хуртински и закрачи в нужната посока, размахал тежката чанта.

Хуртински посрещна „спешния куриер от Петербург“ с фалшиво-любезна усмивка. Ахимас се усмихна също, но без капка фалш, съвсем искрено — отдавна жадуваше тази среща.

— Здравей, мерзавец — каза той и погледна в блудкавите сиви очи господин Немо, лукавия роб на мосю NN. — Аз съм Клонов. Това е чантата на Соболев. А това е твоята смърт — и щракна ножа.

Лицето на надворния съветник стана от бяло по-бяло, а очите от черни по-черни, така се разшириха зениците му.

— Всичко ще ви обясня — беззвучно мръдна устни началникът на секретната канцелария. — Само не ме убивайте.

— Ако исках да те убия, вече щеше да си заклан. Но друго искам от теб — надигна глас Ахимас уж в ледена ярост.

— Каквото пожелаете! Само по-тихо, за Бога! — надникна в приемната и нареди на секретаря да не пуска никого. — Вижте, всичко ще ви обясня…

— Ще обясниш на великия княз, юдо — прекъсна го Ахимас. — Сядай да пишеш. Пиши! — замахна с ножа и Хуртински заотстъпва в ужас.

— Добре, добре. Какво да пиша?

— Истината. — Ахимас застана зад гърба на разтреперания чиновник.

Надворният съветник се обърна уплашен, но очите му отново бяха станали от черни сиви. Изглежда, хитроумният господин Немо вече кроеше как да се измъкне.

— Пиши: „Аз, Пьотър Хуртински, съм виновен, че от алчност извърших престъпление срещу дълга и предадох оногова, комуто трябваше вярно да служа и всецяло да помагам в напрегнатата работа. Бог да ме съди. Довеждам до знанието на Ваше Императорско Височество…“

Когато Хуртински дописа думата „съди“, Ахимас с ребрен удар му строши вратните прешлени.

Закачи го на връвта на пердето. Със задоволство погледна учуденото лице на трупа. Неблагодарна работа е да си играеш игрички с Ахимас Велде.

Край, в Москва си беше свършил работата.

От пощата, все още с жандармерийския мундир, прати телеграма на мосю NN по допълнителния адрес. От вестниците се знаеше, че Кирил Александрович вчера е заминал за Петербург.

Депешата съдържаше следния текст:

„Възнаграждението получено. Г-н Немо се оказа недобросъвестен партньор. Получиха се усложнения с г-н Фандорин от московския филиал на фирмата. Нуждая се от Вашето съдействие.

Поколеба се и посочи адреса в „Троица“. Разбира се, рискуваше, но в рамките на допустимото. Сега, когато знаеше кой е мосю NN, вероятността за двойна игра му се струваше минимална. Твърде високопоставена персона е, за да хитрува на дребно.

А помощта му наистина беше необходима. Операцията е завършена, но не искаше в Европа да го последва полицейското разследване. За какво му е такова нещо на бъдещия граф Санта Кроче? Господин Фандорин е прекалено съобразителен и бърз. Да го поозаптят.

После отиде до Брянската гара, купи си билет за парижкия влак. Утре в осем Ахимас напуска града, в който изпълни последната си поръчка. Бляскавата му професионална кариера завършваше с подобаващ размах.