Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Беше ново, опияняващо чувство.

Ето зад катафалката важен генерал язди врана кобила. Надменен, надут. Сигурен е, че той е звездата от първа величина в този спектакъл.

А подобно на всички останали е само кукла. Истинският кукловод скромно стоеше на тротоара, невидим сред морето от лица. Никой не го познаваше, никой не го поглеждаше, но съзнанието, че той единствен е в главната роля, го омайваше по-силно от всякакво питие.

— Лично Кирил Александрович, братът на императора — каза някой за ездача. — Хубав мъж.

Внезапно жена в черно блъсна жандармериста от кордона и се хвърли към катафалката.

— На кого ни оставяш, бащице! — взе да вие тя, приведена към червеното кадифе.

От гръмкия й вопъл арабската врана кобила на великия княз се стресна, разду ноздри и се изправи на задните си крака.

Един от адютантите се спусна да я хване, но Кирил Александрович със звънлив властен глас го спря:

— Назад, Неплюев! Дръпни се! Аз сам!

С лекота се задържа в седлото и веднага умири кобилата. Тя с нервно пръхтене се дръпна леко встрани, но веднага изравни крачка. Истеричната оплаквачка бе прибрана обратно в тълпата и малкият инцидент отшумя.

Не и за Ахимас — настроението му падна. Той вече не се чувстваше кукловод в театър на марионетки.

Гласът, заповядал на Неплюев да се дръпне, му беше добре познат. Който веднъж го е чул, не може да го сбърка.

Каква неочаквана среща, моето NN.

Ахимас изпроводи с очи стройния конник с кавалергардски мундир. Ето кой е истинският кукловод, ето кой дърпа конците. А кавалер Велде, бъдещият граф Санта Кроче, е просто част от реквизита, нищо повече. Добре, както и да е.

Прекара целия ден в Хитровка. И тук отекваше погребалният звън на всички камбани, но местните не се интересуваха от „чистия“ град, който оплакваше някакъв генерал. Тук, като в капка мръсна вода, гледана под микроскоп, гъмжеше свой си потаен живот.

Беше се докарал като продавач и на два пъти се опитаха да го ограбят, три пъти му бръкнаха в джоба, единия път успешно — неусетно му срязаха с нещо остро горната дреха и му измъкнаха кесията. Носеше съвсем малко пари, но този майсторлък го впечатли.

Дълго време не му провървя в издирването на касоразбивача. Почти не успяваше да завърже приказка с местните обитатели, а дори да се получеше, му предлагаха други — ту някакъв Кирюха, ту Фокусника, ту Колша Гимназиста. Чак към четири-пет следобед чу името на Миша Малкия.

Стана така. Ахимас седеше в „Сибир“, кръчма, в която се събираха спекуланти и по-заможни измежду професионалните просяци, и си приказваше с един перспективен дрипльо. Очите му местеха мълниеносно фокуса си, нещо характерно само за крадците и прекупвачите на плячката им.

Ахимас черпеше събеседника си със смрадлива водка, правеше се на лукав, но простоват продавач от галантерия на „Тверской“. Когато спомена, че сейфът на собственика е пълен с пари и ако има вещ майстор, който да го научи как да отваря ключалката, като нищо може веднъж-дваж седмично да си взима на дребно по сто-двеста рубли, без никой да разбере, дрипльото присви очи — плячката сама му се навираше в ръцете.

— Миша ти трябва — уверено рече експертът, — той ще ти свърши идеално работа.

Ахимас го погледна недоверчиво:

— Ама читав човек ли е? Да не е някой пунгаш?

— Кой, Миша Малкия? — очите на дрипльото се изпълниха с презрение. — Ти си пунгаш! Виж к’во, чиче, довечера се отбий в „Каторгата“, там Мишините момчета всяка вечер пируват. Аз ще имам грижата да те препоръчам. Ела, ще ти се зарадват — и погледът му блесна, явно се надяваше да прибере от Миша добър дял за тая тлъста далавера.

Заседна в „Каторгата“ от ранна вечер. Яви се там вече не като продавач, а като сляп просяк — опърпан цървулан, в очите си сложи ципи от волски мехур. През тях виждаше като в мъгла, но пък наистина изглеждаше като с кьорави гледци. Ахимас от опит знаеше, че слепите не будят подозрение у никого и не привличат вниманието. Ако си седиш кротко, изобщо престават да те забелязват.

И той кротуваше. Не се мъчеше нещо да види, по-скоро се вслушваше. На една от масите се беше събрала компания явни бандити. Може да бяха от Мишината банда, но сред тях не откри дребен и слаб.

Събитията започнаха, когато зад мътните прозорчета притъмня.

Отначало Ахимас не обърна внимание на поредните посетители. Влязоха двама: вехтошар и кривокрак киргизец с лекьосан халат. След минута се появи още един — превит гърбушко. През ум не му мина, че са детективи. Не може да се отрече на московската полиция — добре работи. Обаче бандитите някак ги разпознаха.