Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Явно господин Фандорин снощи наистина не си е губил времето.

Ахимас взе мерки да промени външния си вид. Влезе в някакъв вход, рязко отлепи брадата, сложи си очила с обикновени стъкла, хвърли каскета и обърна сюртука наопаки — опакото се оказа чиновнически мундир с отпрани петлици. Влезе писар, след десет секунди излезе пенсиониран чиновник.

Кнабе не беше се отдалечил много. Стоеше пред огледалната врата на френска сладкарница, после влезе вътре.

Ахимас подире му.

Резидентът ядеше с наслада крем брюле и пиеше минерална вода. Изведнъж на съседната маса се появи млад мъж с летен костюм и много живи очи. Заразглежда модно списание, но току вдигаше очи от страниците. Одевешният файтон спря пред вратата. Занаятчията обаче беше изчезнал. Здраво са го налегнали тия момчета. Още по-добре. Само да не го арестуват. Не би трябвало — иначе защо ще го следят. Искат да засекат контактите му. А Кнабе очевидно няма никакви контакти, щом общува телеграфически с Берлин.

Резидентът остана дълго време в сладкарницата. Яде сладолед, яде марципан, пи какао, после си поръча сладолед тути фрути. Чудесен апетит. Младият копой бе сменен от друг, по-възрастен. Вместо единия файтонджия отпред спря друг, който също упорито не желаеше да качва никого.

Ахимас реши да не им се набива повече на очи и си тръгна пръв. Настани се в пощата и зачака. По пътя слезе в по-долна социална група — свали сюртука, извади ризата от панталона и я препаса с колан, махна очилата, на главата си нахлупи сукнен калпак.

Когато се появи Кнабе, той тъкмо беше на гишето, мърдаше усърдно устни и изписваше думите върху бланка.

— Речи ми, синко — обърна се към служителя, — верно ли утре ша стигне?

— Казах ти, още сега ще стигне — снизходително отговори онзи. — Ама пиши кратичко, туй да не е писмо, ще се охарчиш до шушка. Иван Егорич, имате телеграма.

Ахимас с престорено възмущение погледна розовобузестия шваба и хвърли едно око на подадения лист.

Кратък текст и колонки цифри — уж котировки на някакви си акции. М-да, грубовато работят в Берлин. Подценяват руската жандармерия.

Кнабе само погледна депешата и си я мушна в джоба. Сега сигурно ще се прибере вкъщи да я разшифрова.

Ахимас прекрати следенето и се върна на таванския си наблюдателен пункт. Резидентът вече си беше вкъщи, сигурно е взел файтон (ако не и онзи същия!). Седеше до масата, прелистваше някаква книга и вписваше нещо на листа.

После стана интересно. Движенията му се ускориха. Той няколко пъти нервно потри чело. Хвърли книгата на пода, стисна с ръце главата си. Скочи, заобикаля из стаята. Пак прочете записаното.

Получената вест очевидно не беше никак приятна.

Стана още по-интересно. Резидентът притича до някакво място в дъното, върна се с револвер.

Седна пред огледалото. На три пъти вдигна оръжието до слепоочието си, един път налапа цевта.

Ахимас поклати глава. Колко чудесно. Направо приказно. Хайде, застреляй се.

Какво ли са му съобщили от Берлин? Впрочем ясно. Проявената от резидента самоинициатива не е получила одобрение. Меко казано. Кариерата на въображаемия генералски убиец е погубена безвъзвратно.

Не, не се застреля. Свали ръката с револвера. Пак се защура из стаята. Прибра револвера в джоба си. Жалко.

Какво е ставало после в жилището му Ахимас не видя, защото Кнабе затвори прозорците.

Около три часа му се наложи да наблюдава слънчевите отблясъци в стъклата. Ахимас поглеждаше копоя, който потропваше долу и си представяше как ще изглежда замъкът, който скоро ще вдигне на най-високата скала на остров Санта Кроче. Той ще наподобява крепостите, които пазят кавказките планински аули, но на горната площадка непременно ще има градина. Палмите, разбира се, ще трябва да са в качета, но за зелените храсти е хубаво да има тревна настилка, може да се наредят чимове.

Тъкмо решаваше проблема за поливането на висящата градина, когато Кнабе излезе от сградата.

Пръв се усети копоят — отскочи от вратата и изчезна зад ъгъла, а след секунда на вратата се появи самият резидент. Той застана долу и нещо зачака. Скоро се разбра какво.

Откъм безистена се зададе едноместна каляска с кулест кон. Кочияшът скочи от капрата и даде юздите на Кнабе, онзи пъргаво се качи и кулестият потегли в тръс.

Изненада. Кнабе изчезваше от полезрението и нямаше как да го проследи. Ахимас грабна бинокъла и успя да го види как си слага рижа брада. Какво ли с намислил?

Но копоят остана спокоен. Той изпрати каляската с поглед, записа нещо в едно бележниче и си тръгна. Сигурно знаеше къде и защо отива Кнабе.