Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Добре, щом резидентът потегли с празни ръце, значи ще се върне. Време е за подготовка на операцията.

След пет минути Ахимас беше в квартирата му. Подробно разгледа. Откри две скривалища. В едното — малка химическа лаборатория: симпатическо мастило, отрови, цяла стъкленица нитроглицерин (да не се кани да взриви Кремъл?). В другия — няколко револвера и пари, на вид около трийсет хиляди, книга с логаритмични таблици — вероятно ключ за шифъра.

Ахимас не докосна нищо — остави скривалищата за жандармеристите. Кнабе за съжаление беше изгорил разшифрованата депеша — в умивалника видя останки от пепелта.

Оказа се, че жилището няма заден вход. Лошо. Прозорецът на коридора излизаше към покрива на пристройката. Ахимас прескочи, разходи се по трополящата тенекия и се убеди, че от покрива няма къде да иде. Улукът беше ръждясал, по него не можеше да се спусне. Ясно.

Върна се до прозореца, седна и се настрои за дълго чакане. След девет, когато дългият летен ден вече притъмняваше, иззад ъгъла излетя познатата каляска. Кулестият се носеше с всичка сила, от устата му капеха парцали пяна. Кнабе караше стоешком, бясно въртеше камшика.

Преследват ли го?

Не, май не се задава никой друг.

Резидентът хвърли юздите и хлътна във входа.

Така.

Ахимас се скри на предварително избраното място — зад закачалката в антрето. В ръката си държеше остър нож, който беше взел от кухнята.

Жилището беше подготвено — всичко нагоре с краката, чекмеджетата измъкнати, дори пухените юргани разпрани. Груба имитация на грабеж. Господин Фандорин трябва да стигне до заключението, че хер Кнабе е бил очистен от своите, които доста непохватно са инсценирали взломно престъпление.

Самата операция му отне секунди.

Щракна ключалката, Кнабе успя да притича няколко крачки в тъмното антре и умря, без да разбере какво му се случва.

Ахимас внимателно се огледа — чисто ли е наоколо — и излезе на стълбите.

Долу хлопна врата, чу се говор. Някой се втурна нагоре. Лошо.

Той отстъпи назад. Май тресна вратата доста силно.

Имаше четвърт минута, не повече.

Отвори прозореца в дъното на коридора и пак се скри зад закачалката.

Буквално в следващия момент някакъв човек нахълта в жилището. Търговец на вид.

В ръката му мярна револвер херщал-агент. Хубава машинка. И Ахимас навремето използваше такъв. „Търговецът“ застина над бездиханното тяло, после точно според замисъла му прескочи през отворения прозорец на покрива.

На стълбището беше тихо. Ахимас безшумно се измъкна.

Оставаше само да приключи с келнера от „Метропол“ и първа точка от плана му можеше да се смята за изпълнена.

За да пристъпи към втора точка, трябваше да си поразмърда мозъка.

През нощта Ахимас лежеше в стаята си в „Троица“, гледаше тавана и размишляваше.

Така, разчистването мина успешно.

Келнерът с премахнат. Полицията не го притесняваше — немската следа щеше да й отнеме доста време.

Време е да си потърси хонорара.

Въпросът е как да намери бандита, известен като Миша Малкия.

Какво знае за него?

Сигурно е главатар на банда — щом първо го проследиха, после пратиха убиец.

Засега само толкова.

А взломаджията, който е откраднал чантата — какво знаем за него? Нормален мъж не може да се провре през прозорчето. Да не е дете? Не, дете няма как така сръчно да отвори сейфа, трябва си опит. Цялата работа е свършена много прецизно, без счупени стъкла, без следи от взлом, дори сейфът е надлежно заключен. Значи не е дете, а дребен мъж. Миша е Малкия. Възможно е той и касоразбивачът да са едно и също лице. Тогава чантата е у въпросния Миша.

Извод: дребен сръчен мъж, наричан Миша Малкия, умее да отваря сейфове и оглавява шайка.

Не е малко.

Сто на сто в Хитровка добре познават такъв виден специалист.

Но именно затова ще е трудно да го открие. Няма смисъл да се прави на апаш — трябва да познава навиците им, жаргона, маниерите. По-добре да се престори на „катил“, който се нуждае от услугите на опитен касоразбивач.

Да речем, продавач, който си мечтае тайно да провери какво съдържа сейфът на собственика.

В неделя сутринта, преди да отиде в Хитровка, Ахимас не се сдържа — сви на „Мясницка“, за да погледа погребалната процесия.

Зрелището беше внушително. Нито една акция през цялата му дългогодишна практика не бе постигала такъв впечатляващ резултат.

Ахимас стоеше в жалеещата и кръстеща се тълпа и се чувстваше главен герой в това грандиозно представление, негов невидим център.