Борис Акунин: Смъртта на Ахил

Изведнъж изпита желание да си направи подарък. Волният човек, особено вече напусналият кариерата, може да си позволи малка слабост.

Написа писмо: „Утре в шест сутринта ела в Троицкия метох на «Хохловски». Живея в номер 7, вход откъм двора. Чукни два пъти, после три, после още два. Заминавам, искам да се сбогуваме. Николай.“Прати писмото от гарата с градската поща, посочи на плика: „За г-жа Толе лично. Гостоприемница «Англия», ъгълът на «Петровка» и «Столешников».“

Сега вече може. Всичко е разчистил. Той самият, разбира се, по-добре да не ходи в „Англия“ — Ванда може да я следят. Но скоро наблюдението ще бъде прекратено и разследването закрито, за това ще има грижата мосю NN.

Ще направи на Ванда прощален подарък — ще й даде тези нещастни петдесет хиляди, за да се почувства свободна и да заживее както иска.

А може би ще си уговорят нова среща? В новия, свободния живот?

Гласът, заселил се от някое време отляво в гърдите му и доскоро заглушаван от деловите доводи, сега съвсем се разпаса. „А защо да се сбогувате? — прошепна той. — Граф Санта Кроче е нещо съвсем различно от Ахимас Велде. Не е задължително негово сиятелство да е сам.“

Заповяда на гласа да млъкне, но се върна на касата, смени билета и си взе двуместно купе. Сто и двайсет рубли отгоре нищо не са, а ще му е по-приятно да пътува без спътници. „Ха-ха“ — изкоментира гласът.

Утре по време на срещата ще реша, си каза Ахимас. Тя или ще получи петдесет хиляди, или ще дойде с мен.

Внезапно си спомни: това вече се беше случвало. Преди двайсетина години с Евгения. Само че тогава не предприе нищо и не взе кон за нея. Сега конят е готов.

До края на деня мислеше само за това. Вечерта лежеше в стаята си и не можеше да заспи, което никога не беше му се случвало.

Накрая мислите му се объркаха, изместени от мимолетни образи.

Яви му се Ванда, лицето й трепна, някак се промени и се превърна в лицето на Евгения. Странно, мислеше, че образът й отдавна се е изтрил в паметта му. Ванда-Евгения го погледна нежно и каза: „Какви са ти прозрачни очите, Лия. Като вода.“

При лекото почукване на вратата още сънен подскочи в леглото, седна и измъкна револвера изпод възглавницата. Навън се сипваше сивкава зората.

Пак се почука — бързо, без интервали.

Той безшумно се спусна по стълбите.

— Господин Клонов! — чу се глас. — Имате спешна депеша. От мосю NN.

Ахимас скри ръката с револвера зад гърба си и отвори.

Видя висок човек с пелерина. Под дългата козирка не се виждаше лицето му, а само засукани по военному мустаци. Пратеникът подаде плика, тръгна си безмълвно и се стопи в мътната предутринна светлина.

„Господин Велде, разследването е прекратено, но има малко усложнение. Колежкият асесор Фандорин, действайки на своя глава, е научил адреса ви и възнамерява да ви арестува. За това ни уведоми московският главен полицейски началник и изиска нашата санкция. Наредихме му да не предприема никакви действия, но без да уведомява за каквото и да било колежкия асесор. Фандорин ще дойде при вас в шест сутринта. Ще бъде сам, няма да знае, че не разполага с полицейско подкрепление. Този човек застрашава с действията си резултата от цялата операция. Постъпете с него по свое усмотрение.

Благодаря ви за добре свършената работа.

Обзеха го две чувства — приятно и гадно.

С приятното всичко беше ясно. Да убие Фандорин ще е прекрасен щрих в края на цялото му служебно досие. Хем от необходимост, хем ще уреди старите сметки. Всичко ще свърши чисто и прецизно.

Но с второто чувство нещата бяха неясни. Откъде Фандорин е научил адреса? Със сигурност не от NN. Освен това в шест часа е срещата му с Ванда. Тя ли го е издала? Това променяше всичко.

Погледна си часовника. Четири и половина. Повече от достатъчно време за подготовка. Разбира се, нищо не рискува, има всички предимства, но господин Фандорин е сериозен противник, грешки са недопустими.

И още нещо: както не очаква нападение, лесно ще го убие, обаче Фандорин първо трябва да отговори откъде знае адреса.

Само да не е от Ванда.

Сега за Ахимас нямаше нищо по-важно.

В пет и половина застана до прозореца, зад щората.

В шест и три минути в двора, облян в млечна утринна светлина, влезе човек с контешко кремаво сако и модни тесни панталони. Сега Ахимас имаше възможност най-подробно да разгледа стария си познайник. Хареса лицето му — енергично, умно. Достоен опонент. Само на съюзници никога не му бе вървяло.