Борис Акунин: Смъртта на Ахил

В този момент тъмният силует се приближи и Фандорин най-сетне видя лицето на противника. Тези очи! Тези бели очи! Това лице, което толкова години бе сънувал. Не може да бъде! Пак кошмар! Време е да се събуди.

Трябваше да се възползва от психологическото предимство, докато обектът не се е съвзел.

— Кой ви съобщи адреса, часа и условния сигнал?

Детективът мълчеше.

Ахимас свали цевта надолу, прицели се в коляното му, но Фандорин май не се уплаши. Напротив, взе да си връща цвета.

— Ванда ли? — не се стърпя Ахимас и гласът му предателски изхриптя.

Не, този няма да отговори, помисли си той. Ще умре, но дума няма да каже. Такъв тип е.

Внезапно обаче детективът отвори уста:

— Ще отговоря. Срещу мой въпрос. Кой уби Соболев?

Ахимас поклати глава. Човешките странности не преставаха да го изненадват.

Впрочем професионалното любопитство на прага на смъртта следва да се уважи.

— Става — кимна той, — но отговорът да е честен. Давате ли дума?

— Давам.

— Екстракт от амазонска папрат. При учестено дишане — парализа на сърдечния мускул. Никакви следи. В „шато икем“-а.

Не стана нужда от повече обяснения.

— Значи това било — изломоти Фандорин.

— Та Ванда ли е? — попита Ахимас със стиснати зъби.

— Не. Тя не ви издаде.

Ахимас насмалко да се задуши от невероятното облекчение — за миг дори стисна очи.

Когато лицето на човека от миналото се напрегна в очакване на отговора, Ераст Петрович разбра защо още е жив.

Но щом се чуе отговорът на въпроса, толкова важен за белоокия, незабавно ще последва изстрелът.

Само да не пропусне мига, в който пръстът му леко ще трепне на спусъка, преди да го натисне. Когато има насреща си невъоръжен човек, въоръженият неминуемо пренебрегва инстинкта си, защото се чувства в безопасност. Реакциите му са забавени — това е азбучна истина в изкуството на „невидимите“.

Най-важното е точно да уцелиш момента. Първият отскок е напред и вляво, куршумът ще мине отдясно. После се хвърляш в краката му — вторият куршум ще мине над главата ти. И тогава го дръпваш. Рисковано е. Осем крачки са много. Ако обектът се досети и отстъпи малко назад, направо всичко отива по дяволите.

Но нямаше избор.

И внезапно белоокият допусна грешка — затвори за миг очи.

Това му стигаше. Ераст Петрович не рискува да се навира в куршумите, а направо от мястото си като пружина полетя към прозореца.

С лакти изби дървенията, изхвърча в дъжд от стъкла, преобърна се във въздуха и благополучно се приземи в клек. Дори не се поряза.

В ушите си чуваше звън — сигурно белоокият все пак беше стрелял. Но не улучи, естествено.

Фандорин тичаше покрай стената. На бегом измъкна от джоба на панталона си свирката и даде условния сигнал за началото на операцията.

Ахимас през живота си не беше виждал човек да развие такава скорост.

Току-що беше тук — и ето че лачените му трандафори с бели гамаши прелетяха навън. Той стреля, но стотни от секундата по-късно, отколкото трябваше.

Без да се замисля, прескочи засипания със стъкла перваз. Падна на четири крака.

Детективът тичаше и надуваше свирката. Ахимас дори малко го съжали — горкият, очакваше подкрепа.

Лек като момченце, Фандорин вече свиваше зад ъгъла. Ахимас стреля — от стената пръсна мазилка. Лошо.

Но външният двор е по-голям от вътрешния. Обектът няма да може да стигне до вратите.

Ето и портата — с дървен навес, със струговани диреци. Изконно руска, с конструкция още отпреди Петър Велики, а се нарича „свейска“, кой знае защо. Сигурно в далечни времена московчани са се научили на тази дърводелска изкусност от някой шведски търговец.

Насред двора беше застинал чистачът с метлата, отворил щърбава уста. Онзи, дето се правеше на пиян, си седеше, на пейката и зяпаше колежкия асесор. Одевешната стрина с шала уплашено се притисна до стената. Ераст Петрович внезапно разбра — това не са агенти! Просто метач, просто пияница, просто просякиня.

Чу звука на настигащи го стъпки.

Фандорин направи зигзаг встрани — съвсем навреме: нещо го парна в рамото. Няма страшно, драскотина.

Зад портите се виждаше улицата, позлатена от слънцето. Ей я къде е, но няма да се добере.

Той спря и се извъртя. Има ли смисъл да бъде застрелян в гръб?

Спря се и белоокият.

Стреля три пъти, значи в колта има още три куршума. Повече от достатъчно, за да секне земният път на господин Фандорин, на двайсет и шест години, без близки.