Борис Акунин: Вале пика (Специални поръчения — 1)

Намерил занимавка! Анисий ядно се отмести, готов за най-лошото. Но защитникът още не беше свършил. Той подръпна козята си брадичка ала граф Биконсфилд и добродушно притисна ръка към не особено чистата си риза:

— Горе-долу такава реч щях да произнеса пред вас, господа съдебни заседатели, ако в случая изобщо имаше за какво да си говорим. Но ние няма за какво да си говорим, защото тук — той размаха хартийките — са заявленията на всички ищци. Те оттеглят исковете си. Закрийте процеса, господин съдия. Няма за какво да се съдим — адвокатът отиде при съдията и шляпна заявленията на масата пред него.

— А така — разпалено прошепна съседът. — Я да видим какво ще каже прокурорът?

Прокурорът скочи и с треперещ от праведен гняв глас извика:

— Това е чист подкуп! И аз ще го докажа! Процесът не бива да се закрива! Случаят е от обществено значение!

Адвокатът се обърна към викащия и го изимитира:

— „Чист подкуп“! Я какъв Катон се извъдил. Ами че по-евтино щеше да е да купя вас, господин обвинителю. Всички знаят, че не вземате скъпо. Между другото, имам и една ваша разписка. Къде е? А, ето я! — той извади от чантата си още някаква хартийка и я тикна под носа на съдията. — Само за хиляда и петстотин нашият прокурор е променил мярката за неотклонение на брачния аферист Брутян и той взел, че избягал.

Прокурорът се хвана за сърцето и се тръшна на стола. В залата се вдигна шум, а кореспондентите, които до този момент явно скучаеха, се сепнаха и взеха да дращят в бележниците си. Съдията зазвъня със звънчето, смутено загледа компрометиращата разписка, а неприятният адвокат тромаво се обърна и от неизчерпаемата му чанта върху масата се изсипаха няколко снимки. Анисий не можеше да види какво представляват, но съдията изведнъж стана бял като платно и се вторачи във фотографиите с изцъклени от ужас очи.

— Направо се извинявам — каза защитникът, без да бърза обаче да събере снимките. — С днешния ни процес това няма нищо общо. Свързано е със съвсем друг случай — за поквара на непълнолетни момчета.

На Анисий му се стори, че на думите „днешния“ и „друг“ защитникът наблегна някак странно, макар че изговорът му поначало си беше особен и може просто да му се беше сторило.

— Е, закриваме ли го? — вперил поглед право в очите на съдията, попита адвокатът и бавно засъбира снимките. — Поради липса на престъпно деяние, а?

И подир миг процесът бе обявен за приключил.

Ужасно развълнуван, Анисий стоеше на стълбите отвън и чакаше чудният адвокат да изведе оправданата.

Ето ги и тях: Мимочка се усмихва наляво и надясно и вече не изглежда нещастна и тъжна. Леко приведен, адвокатът я води под ръка, а с другата ръка, с която държи чантата, отпъжда репортерите.

— Хайде, омръзнали сте ми! — гневно възкликна той и помогна на спътничката си да се качи във файтона.

Анисий понечи да се приближи до Мими, но одевешният съсед, заинтригуваният коментатор на съдебния процес, го изпревари.

— Ще стигнете далеч, колега — каза той на дългоносия Мимин спасител, потупа го покровителствено по рамото и се отдалечи, тежко размахал бастуна си.

— Кой беше този? — попита Анисий един служител.

— О — с безкрайна почит му отвърна онзи, — лично Фьодор Никифорич, господин Плевако 22 22 Тоест В. К. Плеве (1846–1904) — министър на вътрешните работи, по-късно шеф на Жандармерийския отделен корпус, краен реакционер, убит от есера Е. Созонов. — Б.ред. .

В този миг Мими, която вече се беше наместила върху пружинената седалка, се обърна и изпрати на Анисий въздушна целувка. Адвокатът също се обърна. Надменно изгледа младия клепоух чиновник с бял мундир и изведнъж изплези широк яркочервен език.

Отдалечаващата се каляска весело затрополи по павираната улица.

— Стой! Стой! — извика Анисий и се втурна подире им, но къде ти!

Пък и за какво ли?

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4179

Издание:

Борис Акунин. Вале пика. Специални поръчения — 1

Превод: Татяна Балова

Редактор: София Бранц

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954-9745-62-7

Тюльпан (рус.) — лале. — Б.пр.

Юрий Долгорукий (90-те години на XI в. — 1157) — велик киевски княз, праправнук на „Стария“ Владимир — Красно слънчице. Основател на „Москов“ град — Москва.

Всеволод III Голямото гнездо (1154–1212) — велик владимирски княз, син на Юрий Долгорукий. Имал е 12 деца, оттам и прякорът му.

Владимир I Святославович — Красно слънчице (? — 1015) — новгородски и киевски княз, внук на княз Игор. През 988–989 приема християнството от Византия и го налага като държавна религия в Русия — Б.пр.