Борис Акунин: Вале пика (Специални поръчения — 1)

— Е какво пък, имате право — замислено рече надворният съветник. — Върнахте нещата на Ариадна Аркадиевна, не забравихте и броеницата ми… Добре. Нека бъде според закона. Да не съжалявате, че сте пренебрегнали моята справедливост?

По лицето на невзрачния господин се мярна известно колебание.

— Най-покорно благодаря, но да ви кажа, свикнал съм да разчитам най-вече на себе си.

— Ваша воля — сви рамене Фандорин и тутакси допълни: — Можете да вървите, накъдето ви видят очите.

Анисий се вцепени, а Вале пика бързо скочи, сигурно от страх, че чиновникът може да си промени решението.

— Много благодаря! Кълна се, че кракът ми повече няма да стъпи в тоя град. Пък и православното отечество ми е дошло до гуша. Хайде, Мими, да не досаждаме повече на господин Фандорин.

Ераст Петрович разпери ръце:

— За съжаление обаче не мога да пусна спътничката ви. Като ще е според закона, нека е според закона. Тя ще трябва да отговаря по аферата с лотарията. Има и пострадали, има и свидетели. Срещата й със съда е неизбежна, няма как.

— Олеле! — извика подстриганата девойка, и то тъй жално, че на Анисий сърцето му се сви. — Момчик, не искам в затвора!

— Какво да се прави, моето момиче, законът си е закон — лекомислено отвърна коравосърдечният мошеник и полека заотстъпва към вратата. — Но не се бой, ще се погрижа за теб. Ще ти изпратя най-скъпо платения адвокат, ще видиш. Е, аз си тръгвам, Ераст Петрович.

— Мръсник! — простена Мими. — Чакай! Къде отиваш?

— Мисля да отскоча до Гватемала — жизнерадостно заяви „Момчик“. — Във вестниците четох, че там отново имало преврат. На гватемалците им омръзнала републиката и си търсели някой германски принц за престола. Може да ставам за такъв?

И като махна с ръка за сбогом, изчезна през вратата.

Делото срещу госпожица Маря Николаевна Масленикова, бивша актриса от петербургските театри, обвинена в мошеничество, престъпно съучастие и бягство от ареста, се проведе в края на април, през блаженото време след Великден, когато клоните са напъпили, а покрай вече не чак толкова кишавите пътища тук-там вече никне млада тревица.

Процесът не предизвика интерес сред широката публика, защото случаят не беше от значителните, но в заседателната зала имаше към половин дузина репортери — бяха плъзнали мъгляви, но упорити слухове, че неуспялата лотарийна афера по някакъв начин е свързана с прочутите „Вале пика“, и за всеки случай редакциите бяха изпратили свои представители.

Анисий дойде измежду първите и зае място по-близо до подсъдимата скамейка. Беше доста развълнуван, защото през последните два месеца често бе мислил за веселата госпожица Мими и нейната злощастна съдба. Та сега значи наближаваше развръзката.

Между другото, в живота на бившия куриер настъпиха доста промени. След като Ераст Петрович пусна Валето да върви накъдето му видят очите, последва неприятно обяснение с губернатора. Князът изпадна в неописуема ярост, не желаеше да чуе нищо и дори навика надворния съветник, като го нарече „младок“ и „своеволник“. Шефът незабавно написа искане за оставка, но получи отказ, защото след като поразмисли малко, Владимир Андреевич разбра от каква конфузна ситуация го е избавила предвидливостта на чиновника за специални поръчения. Показанията на Валето пика по случая с лорд Питсбрук щяха да представят княза в неизгодна светлина не само пред московчани, но и пред висшите кръгове, където сприхавият наместник имаше немалко врагове, които само чакаха да стори някой гаф. А да изпадне в смешно положение щеше да е по-лошо от гаф, особено като се има предвид, че вече е ударил седемдесет и пет и мераклии да заемат поста му има достатъчно.

С две думи, губернаторът пристигна в къщата на „Малая Никитская“, помоли Ераст Петрович за извинение и дори го предложи за поредния „Владимир“ — не заради Валето пика, разбира се, а за „отлична усърдна служба и специални заслуги“. Покрай щедростта на княза се облажи и Анисий, който за награда получи сериозна сума пари. Щяха да му стигнат и да се настани в новото жилище, да купи нещо на Соня и да си набави пълно обмундироване. Довчера просто Анисий, но сега вече негово благородие колежки регистратор Анисий Питиримович Тюлпанов.

Та днес в съда той бе дошъл с чисто новия си, за първи път облечен летен вицмундир. До лятото имаше още доста време, но с белия си кител с тънък златен кант на петлиците Анисий изглеждаше толкова ефектно!

Щом доведоха подсъдимата, тя веднага забеляза белия мундир, усмихна се някак тъжно като на стар познат и седна с наведена глава.