Борис Акунин - Вале пика (Специални поръчения — 1)

Надворният съветник изрече последната фраза в явно мажорен тон. Новината за вълшебната черна птица бе подействала на Ераст Петрович по чудодеен начин. Той загаси пурата, протегна се бодро, а когато Маса донесе таблата с принадлежностите за кафе, каза:

— Я сервирай кафе на Тюлпанов. А ние двамата май отдавна не сме тренирали бой с мечове.

Японецът грейна цял, стовари таблата на масата така, че навред се разхвърчаха черни пръски, и презглава се втурна навън.

Пет минути по-късно Анисий стоеше до прозореца и настръхнал наблюдаваше как из двора, хищно пристъпвайки с леко прегънати колене, двете разголени фигури само с препаски на кръста газят снега. Надворният съветник беше строен и мускулест, Маса — набит като буре, но без грам сланинка. Двамата държаха в ръка яки бамбукови пръти с предпазни чаши на ръкохватките. Естествено, никой не може да бъде убит с това нещо, но може здравата да бъде осакатен.

Маса изпружи ръце, устреми „меча“ си нагоре, изрева страховито и подскочи напред. Последва звучно тракване на дърво в дърво и противниците отново заподскачаха по снега. Брр… потръпна Анисий и сръбна от горещото кафе. Шефът се втурна срещу ниския и тракането се сля в непрекъснат шум. Тоягите така заиграха, че на Тюлпанов му се премрежи погледът.

Впрочем схватката не продължи дълго. Маса се изтърси назад и се хвана за темето, а Фандорин застана над него и разтърка удареното си рамо.

— Ей, Тюлпанов! — весело извика той, като се обърна към къщата. — Искате ли да ни правите компания? Ще ви науча на японска фехтовка!

„А, мерси — помисли си Анисий и се скри зад пердето. — Някой друг път.“

— Не желаете ли? — Ераст Петрович гребна шепа сняг и с явна наслада започна да разтрива с него стегнатия си корем. — Тогава върнете и се залавяйте със задачата. Стига безделие!

И таз добра! Сякаш цели два дни по халат се бе мотал Тюлпанов!

До негово високоблагородие г-н Фандорин

26 февруари, 2-ри ден от наблюдението.

Моля да ме извините за почерка. Пиша с молив и листът е върху гърба на агент Фьодоров. Бележката ще Ви донесе агент Сидорчук, а третия, Лацис, съм оставил да дежури в шейната за случай, че обектът внезапно тръгне за някъде. С обекта става нещо необяснимо.

Не е ходил в кантората си нито вчера, нито днес. От готвача научихме, че от вчера сутринта момчето чудотворец Паисий живеело в къщата. Ядяло много шоколад и казвало, че е позволено, защото шоколадът не бил блажно нещо. Днес рано сутринта, още по тъмно, обектът ходи някъде с шейната, придружен от Паисий и трима слуги. На „Якиманка“ доста се отдалечи от нас и свърна към Калужката застава — тройката му коне са изключителни. Къде е ходил, не знаем. Върна се след седем. С изпънати ръце носеше стара бакърена тенджера. Май беше доста тежка. Обектът изглеждаше развълнуван и дори уплашен. По сведения на готвача отказал да закуси, заключил се в спалнята и дълго дрънчал с нещо. В къщата се шушука, че стопанинът намерил някакво „ама грамадно имаме“. И още някакви пълни небивалици: че или на му се явила пресветата Дева, или че с него разговаряла някаква неземна сила.

От пладне обектът е тук, в черквата „Смоленска Богородица“. Моли се усърдно и се кланя доземи пред пресветата икона. Малкият Паисий е с него. Той изглежда точно както е описан в сводката. Ще допълня само, че погледът му е жив, буден, не е като на смахнат. Елате, шефе, тук става нещо. Пращам Ви Сидорчук и ще се върна в черквата да се помоля.

Писано в пет часа и четиридесет и шест и половина минути след пладне.

Ераст Петрович влезе в храма малко след седем, когато проточилата се служба вече привършваше. Мургав циганин — къдрокос, с кожух и обица на ухото, докосна рамото на уморения от тежката съгледваческа работа Тюлпанов (със сини очила и рижа перука, за да не го помислят заради бръснатата му глава за татарин).

— Момче, я предай огънчето Божие — каза циганинът и когато потръпналият от тази фамилиарност Анисий пое от него свещицата, прошепна с гласа на Фандорин: — Еропкин го виждам, но къде е момчето?

Тюлпанов премигна, окопити се и незабележимо посочи с пръст. Обектът беше коленичил, бъбреше молитви и непрекъснато се кланяше. Зад него, също коленичил, стърчеше чернобрад мъж с вид на разбойник, който обаче не се кръстеше, а просто се отегчаваше. Дори на два пъти широко се прозя и безупречно белите му зъби блеснаха. Отдясно на Еропкин, кръстосал дланите си на гърдите и вдигнал очи нагоре, с тънък гласец припяваше нещо миловиден юноша. Той беше с бяла риза, но не чак белоснежна, както гласеше мълвата. Явно отдавна не беше я сменял. По едно време Анисий забеляза, че смахнатият уж в молитвен екстаз падна по очи на пода и бързо мушна в устата си парче шоколад. Тюлпанов също бе ужасно изгладнял, но службата си е служба. Дори когато се отлъчи да пише донесението, пак не си позволи да си купи на площада пирожка с гарузи, макар много да му се ядеше.