Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Соцки се сепна и на застиналото му отчуждено лице се изписа предишното любопитство — но само за миг. После невидимата завеса се спусна отново и заличи всякаква следа от живо чувство.

— Когато говорих вчера с вас, вие казахте, че не сте мигнали до сутринта, чули сте изстрелите, после хлопване на врата и стъпки. Това трябваше да ми подскаже, че Захаров е жив и е избягал. Но ми подсказа съвсем друго. Ако пазачът Пахоменко има толкова остър слух, че отдалече е чул стъпките, как не е чул свирката на Тюлпанов, когато онзи е дошъл в съзнание? Отговорът е ясен от само себе си: по това време ви е нямало в къщичката. Вие сте били доста далече от портите, например чак в другия край на гробището, където именно е априлският ров. Това първо. Захаров — ако той е престъпникът — щеше да види падналия при портите Тюлпанов, още в безсъзнание, и щеше да го доубие. Това второ. Следователно се потвърждава, че Захаров, който очевидно не може да е бил лондонският маниак, няма нищо общо и със смъртта на Тюлпанов. И щом същевременно е изчезнал, значи е убит. А след като вие лъжесвидетелствате относно неговото изчезване, значи сте замесен. Не бях забравил също така, че двете „идейни“ убийства — на проститутката Андреичкина и на просякинята — са станали на петнайсетина минути път от „Божедомка“ — на това пръв обърна внимание покойният Ижицин, но направи неверни изводи. Съпоставих тези факти с думите от накъсаните листчета и почти се убедих, че „старият приятел“, когото Захаров е съжалил и не е искал да издаде, сте вие. Поради служебните си задължения сте участвали в ексхумацията на труповете и сте знаели много неща за разследването. Това първо. Присъствали сте на „следствения експеримент“. Това второ. Имали сте достъп до гробовете и рововете. Това трето. Познавали сте Тюлпанов и дори сте се сприятелили с нето. Това четвърто. В списъка на свидетелите на „експеримента“, направен от Тюлпанов преди смъртта му, той ви прави следната характеристика — Ераст Петрович отиде до масата, взе лист и прочете: — „Пахоменко, гробищен пазач. Не му знам малкото име, гробарите го наричат Пахом. Неопределена възраст — между трийсет и петдесет. Над среден ръст, здраво телосложение. Лице — кръгло, симпатично, гладко обръснато. Говори с украински акцент. Няколко пъти си приказвахме с него на различни теми. Слушах истории за живота му (той е богомолец и много нещо е видял), разказвах му за себе си. Той е умен, наблюдателен, религиозен, добър. Много ми помогна в разследването. Може би единствено за него в случая не би могло да има и капка съмнение.“

— Милото момче — трогна се обвиняемият и от тези думи лицето на колежкия съветник се сгърчи, а невъзмутимият пристав изсъска рязко някакви думи на японски.

Трепна и Ангелина, втренчена с ужас в обвиняемия.

— Благосклонността на Тюлпанов ви е била от полза в петък, когато сте отишли в дома му и сте извършили двойното убийство — продължи Ераст Петрович след кратка пауза. — Колкото до моята… семейна ситуация, тя е известна на мнозина, може пак Захаров да ви е уведомил. И така днес, тоест още вчера сутринта заподозреният вече беше само един — вие. Остана, първо, да проверя за външността на Соцки, второ, да изясня наистина ли е умрял, и трето, да намеря свидетели, които да ви разпознаят. Стенич ми описа Соцки — какъвто е бил преди седем години. Вероятно за седем години много сте се променили, но височината, цветът на очите, формата на носа не се променят и всички тези описания съвпаднаха. Депешата от военносъдебния департамент, в която са изложени подробности за каторжното битие на Соцки и за уж несполучилото му бягство, ме убеди, че е напълно възможно арестантът да е жив. Със свидетелите срещнах най-големи трудности, много разчитах на някогашния „садист“ Филип Розен. Когато говореше за Соцки, той произнесе в мое присъствие една загадъчна фраза, която ми се наби в главата: „напоследък все ми се привижда. Вчера например…“ И не довърши, прекъснаха го. Но „вчера“, ще рече на четвърти април вечерта, Розен е бил заедно с другите при Захаров в моргата. Помислих си: дали случайно не е мярнал стражаря Пахоменко и някак да го е оприличил с едновремешния познайник. Уви, не успях да открия Розен. Но пък намерих една проститутка, която сте се опитали да убиете преди седем седмици — по Сирни заговезни. Тя ви е запомнила много добре и ще ви разпознае. Вече можех да ви арестувам, имах достатъчно улики. Точно това щях да направя, но вие самият минахте в настъпление. Тогава разбрах, че има само един начин да спра такъв като вас…