Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Обвиняемият слушаше Фандорин с жив интерес, без да потвърждава думите му, но и без да ги опровергава.

— Кажете, драги ми прокуроре, какво изобщо ви е накарало да ровите за някакъв си отдавна забравен Соцки? Простете ми, че ви прекъсвам, но нали туй съдилище е неофициално, макар че, както ми се струва, присъдата ще бъде окончателна и без право на обжалване.

— Две от лицата, попаднали първоначално в кръга на заподозрените — Стенич и Бурилин, — са ви „съпроцесници“ по случая със „садическия кръжец“, те споменаха името ви. Изясни се, че и съдебномедицинският експерт Захаров, участник в нашето разследване, е от същата компания. Веднага разбрах, че само от него престъпникът може да получава сведения за хода на следствието, и реших да проуча обкръжението на Захаров, но отначало тръгнах по погрешна следа — заподозрях фабриканта Бурилин. Всичко водеше към него.

— А самия Захаров не го ли заподозряхте? — донякъде дори обиден попита Соцки. — Тъкмо към него водеше всичко и аз спомогнах колкото можах.

— Не, не бих сметнал Захаров за убиец. Той най-малко от всички е забъркан в случая със „садистите“, бил е само пасивен съзерцател на жестоките ви забавления. Освен това Захаров беше откровено и предизвикателно циничен, а за маниакалните убийци такъв тип поведение не е характерен. Но това са косвени аргументи, най-важното е, че Захаров миналата година е прекарал в Англия само месец и половина и по време на повечето лондонски убийства си е бил тук, в Москва. Проверих го веднага и още отначало го изключих. Той не можеше да е Джек Изкормвача.

— Стига с този Джек! — отегчено мръдна рамо Соцки. — Да предположим, че докато е гостувал при роднините си в Англия, Захаров е изчел по вестниците всичко за Изкормвача и е решил да продължи делото му в Москва. Още одеве забелязах, че някак странно изчислявате броя на жертвите. Следователят Ижицин извади наяве тринайсет трупа, а вие ме обвинявате само за пет московски убийства. И то заедно с пречуканите вече подир „следствения експеримент“, иначе дори са четири. Нещо не съвпада, господин обвинител.

— Напротив — Ераст Петрович никак не се смути от неочакваното възражение. — От тринайсетте ексхумирани тела само четири бяха доставени непосредствено от местопрестъплението: Зотова, Маря Кривата, Андреичкина и безименното момиченце, при това двете си февруарски жертви не бяхте обработили по своя си маниер — сигурно нещо ви е сепнало. Останалите девет трупа, най-ужасно обезобразените, бяха извадени от безименните гробове. Московската полиция е далеч от идеала, не ще и дума, но няма как никой да не обърне внимание на толкова чудовищно изтърбушени трупове. У нас в Русия стават много убийства, но са по-обикновени, без чак такива фантазии. Каква паника настана само, когато се откри изкорменият труп на Андреичкина. Веднага докладваха на генерал-губернатора, а негово сиятелство възложи разследването на чиновника си за специални поръчения. Ще ви кажа без никакво изсилване, че князът ме натоварва само със случаи, които са от изключително значение. А ето, откриват се десетки разпарчетосани трупове — и никой да не е вдигнал шум? Изключено.

— Нищо не разбирам — за първи път от началото на „процеса“ отвори уста Ангелина. — Кой се е гаврил с тия нещастници?

Ераст Петрович видимо се зарадва на въпроса й — разглеждането на случая при упоритото мълчание на „съдията“ губеше смисъл.

— Най-ранните ексхумирани тела са от ноемврийския ров. Което в никакъв случай не означава, че Джек Изкормвача се е появил в Москва още през ноември.

— Разбира се! — намеси се обвиняемият. — Доколкото запомних, последното лондонско убийство е извършено малко преди Коледа. Не знам дали ще успеете да докажете на очарователната ни съдийка, че съм замесен в московските престъпления, но със сигурност няма да ме изкарате Джек Изкормвача.

Лицето на Ераст Петрович се изкриви в ледена усмивка, после пак стана строго и мрачно.

— Прекрасно разбирам смисъла на репликата ви. От московските убийства не можете да се измъкнете. Колкото са повече и по-безобразни, толкова по-добре за вас — толкова по-сигурно ще ви изкарат невменяем. А за авантюрите на Изкормвача англичаните непременно ще поискат екстрадицията ви и руската Темида с невероятно удоволствие ще се отърве от обременителния си луд. Отивате в Британия, там всичко ще бъде огласено, няма да стане нашенското скрито-покрито. Ще увиснете на бесилото, господинчо. Не ви се ще, нали? — гласът му падна с една октава, сякаш клупът се беше стегнал на собствената му шия. — От лондонската сянка няма да се отървете. А мнимото несъвпадение на датите се обяснява много просто. „Пазачът Пахоменко“ се появява на Божедомското гробище в началото на тази година. Предполагам, че Захаров ви е уредил на работа като стар приятел. Най-вероятно сте се срещнали в Лондон по време на последното му пребиваване там. За новите ви увлечения не е знаел, естествено. Разбрал е, че сте избягали от затвора. Как да не помогне на някогашния събрат, наказан от съдбата. Така ли е?