Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Соцки не отговори, само сви рамене — слушам ви, продължавайте.

— И какво, отесня ли ви Лондон? Стегна ли се полицейският обръч около вас, а? Добре. Прибирате се в родината. Не знам с какъв паспорт сте минали границата, но в Москва сте се появили като прост украински селянин, богомолец пришълец, каквито са безчет в Русия. Затова в полицейските списъци за пристигналите от чужбина няма сведения за вас. Поживели сте малко на гробището, понагодили сте се, поогледали сте се. Захаров явно ви е съчувствал, подкрепял ви е, подпомагал ви е с пари. Издържали сте доста дълго, над месец, без да убивате. Може да сте възнамерявали да започнете нов живот. Но не са ви стигнали силите. След лондонската възбуда спокойният живот е станал невъзможен за вас. Тази особеност на маниакалното съзнание е много добре известна в криминалистиката. Който веднъж си е окървавил ръцете, повече не може да се спре. Отначало сте се възползвали от службата си и сте кълцали трупове от гробовете, защото заради студеното време погребаните от края на ноември не са били разложени. Един път сте опитали и с мъжки труп, но не ви е харесало. Нещо не е съвпаднало с „идеята“ ви. Каква е тази ваша идея? Не понасяте падналите и грозните жени? „Искам да те зарадвам“, „ще ти помогна да станеш прекрасна“ — така ли, със скалпела, спасявате курвите и уродливите? Затова ли е кървавата целувка?

Обвиняемият мълчеше. Лицето му стана тържествено и отчуждено, яркосините му очи помръкнаха, притулени зад полупритворените клепачи.

— А после са ви станали недостатъчни бездиханните тела. Извършили сте няколко покушения, за щастие неуспешни, и две „идейни“ убийства. Или повече?! — внезапно изкрещя Фандорин, скочи към обвиняемия и така раздруса раменете му, че щеше да му откъсне главата. — Отговаряйте!

— Ераст! — викна Ангелина. — Не така!

Колежкият съветник се дръпна от Соцки, бързо отстъпи и си хвана ръцете отзад, борейки се с вълнението. Изкормвача пък седеше неподвижно, без да му мигне окото от избухването на Фандорин, и го фиксираше с поглед, изпълнен със спокойствие и превъзходство.

— Какво ли разбирате вие — едва чуто пошепнаха месестите сочни устни.

Ераст Петрович недоволно сключи вежди, отметна от челото си кичур черни коси и продължи прекъснатото си обвинително слово.

— На трети април през нощта, една година след първото лондонско убийство, сте умъртвили Андреичкина и сте се погаврили с трупа й. На другия ден сте посегнали на малолетна просякиня. По-нататъшните събития се развиват много бързо. „Експериментът“ на Ижицин ви е довел до пристъп на възбуда, който сте уталожили, като сте убили и изкормили самия следовател. А покрай него и горката му слугиня. От този момент загърбвате „идеята“ си и започвате да убивате, за да прикриете следите и да избегнете наказанието. Щом сте разбрали, че примката се затяга, сте решили, че ще е най-удобно за вас да прехвърлите вината на приятеля и закрилника си Захаров. Още повече че експертът ви е заподозрял — сигурно е съпоставил фактите или е знаел нещо, което аз не знам. Така или иначе, в петък вечерта Захаров е седнал да пише писмо до следствието, с което е искал да ви разобличи. Писал, късал, започвал отначало и пак късал. Асистентът Грумов ми каза, че Захаров се е затворил в кабинета си още към три и нещо следобед и чак до вечерта се е мъчил. Тормозел се е от съвсем разбираеми, но в дадения случай неприложими понятия за чест, корпоративна етика, а и просто от състрадание към злочестия другар. Вие сте взели писмото и сте прибрали всички накъсани хартийки. Но сте пропуснали две малки парченца. На едното пишеше „повече да мълча“, на другото: „оглед на корпоративната чест и съчувствие към стария прия“. Смисълът е очевиден: Захаров пише, че повече не може да мълчи, и като оправдание, че е прикрил убиеца, изтъква съсловната чест и състраданието към стария приятел. Точно тогава за последно се убедих, че трябва да търся престъпника сред бившите състуденти на Захаров. Щом става дума за състрадание, значи е някой, комуто не му е провървяло в живота. Това изключи милионера Бурилин. Останаха трима: полубезумният Стенич, впиянченият Розен и Соцки, чието име току изскачаше отново в показанията на някогашните „садисти“. Той бил умрял, но това трябваше да се провери.

— Ераст Петрович, но защо сте толкова сигурен, че въпросният доктор Захаров е убит? — попита Ангелина.

— Защото е изчезнал без никаква причина — отговори Фандорин. — Захаров не е замесен в убийствата, а и според собствените му представи е укривал не кървав убиец, а арестант беглец. Когато е разбрал кому е помогнал, се е уплашил. Държал е зареден револвер до леглото си. От вас се е боял, Соцки. След убийствата на „Гранатний“ вие сте се върнали на гробището и сте видели Тюлпанов да надзърта в къщата. Кучето не е залаяло, защото ви познава. Увлечен в наблюдението, Тюлпанов не ви е забелязал. Вие сте разбрали, че експертът е заподозрян, и сте решили да се възползвате. В предсмъртния си рапорт Тюлпанов съобщава, че в десет и нещо Захаров е излязъл от кабинета си, после откъм коридора се е чул трясък. Вероятно точно тогава е станало убийството. Вие безшумно сте се вмъкнали в къщата и сте изчакали Захаров да излезе за нещо от кабинета. Затова е изчезнала изтривалката — по нея са останали кървави следи и вие сте я отнесли. Приключили сте със Захаров и сте изскочили навън, нападнали сте Тюлпанов изотзад, ранили сте го смъртоносно и сте го оставили да се дави в собствената си кръв. Предполагам, че сте видели как се е надигнал, криво-ляво е стигнал до портата и пак е паднал. Не сте посмели да отидете да го доубиете — знаели сте, че е въоръжен, а освен това сте били наясно, че раните му са смъртоносни. Без да губите време, сте измъкнали трупа на Захаров и сте го заровили в гробището. Дори знам къде: хвърлили сте го в априлския ров за безименни мъртъвци и сте го затрупали с малко пръст. Знаете ли впрочем как се издадохте?