Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Бавно протяга ръка, а жената стои, не се дърпа. Чудесна приятелка си е намерил господин Фандорин, спокойна, мълчалива. Декоратора най ги харесва такива. Дано не развали всичко с вик на ужас, страх в очите. Тя ще умре мигновено, без болка и уплаха. Това ще й е за награда.

С дясната ръка вади от калъфчето, прикрепено отзад на колана му, скалпела, с лявата маха от лицето на щастливката полупрозрачното газено було.

Вижда широко топчесто лице, дръпнати очи. Що за мистерия!

Но няма време да се опомни, защото в антрето нещо щраква и блясва някакво сияние, непоносимо ярко след тъмата.

Декоратора заслепен стиска очи. Чува глас иззад гърба си:

— И аз сега ще ви зарадвам, господин Пахоменко. Или предпочитате предишното си име, господин Соцки?

Леко отваря клепачи и вижда пред себе си слугата японец, втренчил в него немигащи очи. Декоратора не се обръща. Защо да се обръща, ясно е, че зад гърба му е господин Фандорин, и то с револвер в ръка. Хитрият чиновник не беше отпрашил в хотел „Цариград“. Значи не е повярвал, че виновникът е Захаров. Защо? Всичко беше нагласено толкова логично. Да не би Фандорин да общува лично със сатаната!

Елои, Елои, лама савахтани? 23 23 „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“, Евангелие от Марка, 15:34 — Б.пр. Или не си ме изоставил, а само изпитваш твърдостта на духа ми?

Тогава да проверим.

Чиновникът няма да стреля, защото куршумът ще прониже Декоратора и ще уцели японеца.

Със скалпела — в търбуха на японеца. Къс удар право в диафрагмата. Веднага го извърта за раменете, прикрива се зад него и го тласва към Фандорин. С два скока е на вратата, пък после да видим кой тича по-бързо. Арестант №3576 дори най-свирепите херсонски вълчаци не можаха да го настигнат. Все ще успее да избяга и от господин колежкия съветник.

Хайде, с Бога напред!

Дясната му ръка с пружинен устрем излита напред, но наточеното острие пробожда нищото — азиатецът с неправдоподобна лекота отскача назад, удря Декоратора ребром с длан през китката и скалпелът с тих тъжен звън отхвърча на пода, а японецът отново застива с леко разперени ръце.

Декоратора инстинктивно се обръща. Вижда цевта на револвера. Чиновникът държи оръжието ниско до бедрото си. Ако стреля така, от долу на горе, куршумът ще отнесе черепа на Декоратора без опасност за японеца. Това променя нещата.

— И ето с какво ще ви зарадвам — със същия безизразен глас продължава Фандорин, все едно монологът му изобщо не е прекъсвал. — Освобождавам ви от арест, следствие, съд и неминуема присъда. Ще бъдете застрелян при задържането.

Отвърнал се е. Все пак се е отвърнал Той от мен, мисли си Декоратора, но тази мисъл го опечалява съвсем за кратко, изместена от внезапна радост. Не, не се е отвърнал! Той се е смилил и ме призовава, приема ме при Себе Си! Сега отпускаш Твоя раб, Владико. 24 24 Евангелие от Лука, 2:29 — Б.пр.

Скръцва входната врата, отчаян женски глас увещава:

— Ераст, недей!

Декоратора се връща от почти отворилите се небесни селения на земята. С любопитство извърта глава и вижда на вратата много красива снажна жена с черна траурна рокля и черна шапка с воалетка. На раменете й лилав шал, в едната й ръка вързопче с великденски колач, в другата — венче от книжни рози.

— Защо си идваш, Ангелина? — сърди се колежкият съветник. — Нали те помолих да останеш да спиш в „Метропол“!

Красива жена. Надали щеше да стане много по-красива на масата със заливка от собствен сос и вътрешности като разпъпил цвят. Може би само малко.

— Послушах сърцето си — отговаря му красивата жена и кърши пръсти. — Ераст Петрович, не го убивайте, не си слагайте такъв грях. Душата ви ще се сломи, ще се пречупи.

Интересно, и какво ще направи сега колежкият съветник?

От хладнокръвието му не остана и помен, гледа красивата жена сърдито и объркано. Японецът също е слисан, върти си остриганата тиква ту към стопанина, ту към стопанката, изглежда като пълен глупак.

Така, това са семейни работи, да не им се натрапваме. Ще се оправят без нас.

Декоратора рязко заобикаля японеца, още миг и е на вратата, Фандорин няма как да стреля — жената е там. Сбогом, господа!

Стройно краче с черна плъстена бота го спъва и Декоратора, както се е засилил, забива чело в касата на вратата.

Удар. Мрак.

Започваше съдебното заседание.

Подсъдимият с женски дрехи, но без воалетката, седеше безжизнен на фотьойла. На челото му се разрастваше впечатляваща пурпурна цицина.

До него, скръстил ръце на гърдите си, стоеше съдебният пристав Маса.