Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Очите на господаря бяха сухи и святкаха.

— Не разполагам с всичко, на което се надявах — каза той. — Щеше ми се да го хвана на местопрестъплението. Но не можем повече да чакаме. Няма време. Сега убиецът още е в Москва, после върви го търси по целия свят. Имам косвени улики, имам свидетелка, която може да го разпознае. Предостатъчно. Пипнахме го.

— Ще ме вземете с вас ли? — не повярва на щастието си Маса. — Наистина?

— Да — кимна господарят. — Той е опасен противник, не бива да рискувам. Може да ми потрябва помощта ти.

Пак иззвъня телефонът.

— Господарю, обади се някакъв човек. По тайна работа. Не се представи. Каза, че пак ще се обади.

— Вдигни втората слушалка и гледай да разбереш дали е същият.

Маса долепи металното устройство до ухото си, готов да слуша.

— Ало. Това е номерът на Ераст Петрович Фандорин. На телефона — каза господарят.

— Ераст Петрович, вие ли сте? — изскърца гласът отсреща, същият или друг — кой знае. Маса сви рамене.

— Да. С кого имам честта?

— Аз съм, Захаров.

— Вие ли сте?! — свободната ръка на господаря се сви в здрав юмрук.

— Ераст Петрович, трябва да говоря с вас. Знам, че всички са против мен, но аз не съм убиецът, кълна ви се!

— А кой е?

— Всичко ще ви обясня. Само че ми дайте дума, че ще дойдете сам, без полицаи. Иначе ще изчезна и повече няма да ме видите, а убиецът ще остане на свобода. Имам ли думата ви?

— Имате я! — твърдо каза господарят.

— Вярвам ви, защото знам, че сте човек на честта. Не се съмнявайте в мен, не съм опасен за вас, а и нямам оръжие. Искам само да ви обясня… Ако се опасявате все пак, вземете и японеца, не възразявам. Но без полиция.

— Откъде знаете за японеца?

— Много неща знам за вас, Ераст Петрович. Затова само на вас вярвам… Незабавно тръгнете към Покровската застава. Там на Рогожкия вал потърсете хотел „Цариград“, сива триетажна постройка. Трябва да пристигнете най-късно до един час. Качете се в стая петдесет и втора и ме чакайте. Щом се уверя, че наистина сте само двамата, ще дойда. Ще ви разкажа цялата истина, а вие ще решите какво да правите. Ще се подчиня на всяко ваше решение.

— Няма да дойда с полиция, давам ви думата си — каза господарят и затвори. — Край, Маса, сега вече край — лицето му леко се оживи. — Ще го хванем на място. Дай ми силен зелен чай — и тази нощ няма да се спи.

— Какви оръжия ще вземем? — попита Маса.

— Аз ще си взема револвера, друго нищо не ми трябва. А ти каквото си избереш. Имай предвид, че този човек е чудовище. Силно, бързо, непредсказуемо — и тихо добави: — Реших наистина да действам без полицаи.

Маса кимна — наистина ще е по-добре да няма полиция.

Признавам си грешката, не всички копои са грозни. Този например е много красив.

Сърцето ми сладко замира, като го виждам как стеснява кръговете и е все по-близо до мен. Криеница. Hide and seek.

Безинтересно е да го разкривам пред света — този и отвън е почти толкова хубав, колкото отвътре.

Но мога да спомогна за просветляването му. Ако не съм се излъгал в него, той е изключителен човек. Няма да се уплаши, а ще го оцени. Знам, че много ще го боли. Отначало. Но после ще ми е благодарен. Кой знае, може да станем съратници? Струва ми се, че надушвам сродна душа. Или дори две сродни души? Слугата му произхожда от народ, който има сетива за истински Красивото. За обитателите на тези далечни острови най-висшият миг е да разкрият пред света утробната си Красота. Завършилите земния си път по този прекрасен начин се почитат в Япония като герои. Видът на димящи вътрешности там никого не плаши.

Да, ще бъдем трима, усещам го.

Как ми омръзна самотата! Двама, а дори и трима да си поделим бремето на отговорността — това би било неописуемо щастие. Защото аз не съм божество, аз съм просто човек.

Разберете ме, господин Фандорин. Помогнете ми.

Но първо трябва да ви отворя очите.

9 април, нощта срещу Великден

Чат-чат-чат, весело потропват подкованите копита по павираната улица, меко шумолят гумите, плавно пружинират стоманените ресори. Празнично препуска Декоратора през нощна Москва, радостно звънят великденските камбани, гърмят топовните изстрели. На „Тверской“ — илюминации, горят разноцветни светлини, а вляво, над Кремъл, небето пъстрее във всички цветове на дъгата — там има фойерверки, празнична заря. Булевардът е многолюден. Гласове, смях, бенгалски огньове. Московчани се срещат с познати, целуват се, някъде дори гръмна тапа от шампанско.