Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Ераст Петрович назначи за съдия Ангелина, а той самият пое ролята на прокурор.

Но отначало се разгоря спор.

— Не мога никого да съдя — рече Ангелина. — Има си императорски съдии, нека те да преценят вината му, те да му издадат присъда.

— Каква п-присъда? — горчиво се усмихна Фандорин, който след задържането на престъпника отново взе да заеква, дори още повече, сякаш да навакса. — Кому е п-притрябвал такъв скандален процес? С готовност ще го обявят за невменяем, ще го затворят в лудница, а той непременно ще избяга оттам. Такъв като Соцки никакви решетки не могат да го спрат. Исках да го убия, както се убива бясно псе, но ти не ме остави. Сега решавай участта му, щом се намеси. Известни са ти д-делата на този изрод.

— Ами ако не е той? Никога ли не грешите? — разпали се Ангелина, която говореше с Ераст Петрович ту на „ти“, ту на „ви“.

— Ще ти докажа, че убиецът е той. Нали затова съм п-прокурор. А ти ще решиш. По-милостив съдия не би намерил по целия свят. Ако не искаш да го с-съдиш, заминавай в „Метропол“ и не ми пречи.

— Не, няма — бързо отговори тя. — Нека го съдим. Но в съда има адвокати. Кой ще го защищава?

— Бъди сигурна, че т-този господин няма да се остави на никакъв адвокат. Той ще се защитава сам. Да започваме — кимна на Маса и онзи бутна под носа на припадналия шишенце с амоняк.

Човекът с женски дрехи дръпна глава, замига. Очите му, отначало мътни, постепенно се избистриха и добиха лазурна яснота. Доброжелателна усмивка озари меките му черти.

— Име, с-съсловно положение? — сурово попита Фандорин, узурпирал донякъде прерогативите на председател на съда.

Седящият огледа мизансцена. Все така с усмивка, но тя от нежна стана иронична.

— Решили сте да си поиграете на съд? Дадено. Значи име и положение? Да, Соцки… Бивш дворянин, бивш студент, бивш арестант номер три-пет-седем-шест. Понастоящем никой.

— Признавате ли се виновен за извършените убийства — Ераст Петрович зачете от бележника, правейки паузи преди всяко ново име: — на проститутката Ема Елизабет Смит на трети април 1888 година на „Осбърн Стрийт“ в Лондон; проститутката Марта Тъбрам на седми август 1888 година при „Джордж Ярд“ в Лондон; проститутката Мери-Ан Никълс на трийсет и първи август 1888 година на „Бъкс Роу“ в Лондон; проститутката Ан Чапман на осми септември 1888 година на „Ханбъри Стрийт“ в Лондон; проститутката Елизабет Страйд на трийсети септември 1888 година на „Бърнър Стрийт“ в Лондон; проститутката Катрин Едоус пак на трийсети септември на „Майтър Скуеър“ в Лондон; проститутката Мери-Джейн Кели на девети ноември 1888 година на „Дорсет Стрийт“ в Лондон; проститутката Роуз Майлет на двайсети декември 1888 година на „Поплър Хай Стрийт“ в Лондон; проститутката Александра Зотова на пети февруари 1889 година на „Свинински переулок“ в Москва; просякинята Маря Кривата на единайсети февруари 1889 година на „Малий Трьохсвятски переулок“ в Москва; проститутката Степанида Андреичкина през нощта срещу четвърти април на улица „Селезньовска“ в Москва; неизвестна малолетна просякиня на пети април 1889 година при Новотихвинския прелез в Москва; Придворния съветник Леонтий Ижицин и слугинята му Зинаида Матюшкина в нощта срещу шести април 1889 година на „Воздвиженка“ в Москва; госпожица София Тюлпанова и болногледачката й Пелагея Макарова на седми април 1889 година на „Гранатний переулок“ в Москва; губернския секретар Анисий Тюлпанов и доктор Егор Захаров В нощта срещу осми април 1889 година на Божедомското гробище в Москва. Общо осемнайсет души, от които осем сте умъртвили в Англия и десет в Русия. А и това са само жертвите, за които следствието има точни доказателства. Повтарям въпроса: признавате ли се виновен за извършването на изброените престъпления? — гласът на Фандорин, сякаш укрепнал от четенето на дългия списък, екна високо, силно, все едно го слушаше пълна съдебна зала. Заекването му по някакъв странен начин отново изчезна.

— Ами зависи от доказателствата, скъпи Ераст Петрович — добродушно отговори обвиняемият, очевидно много доволен от предложената игра. — Да речем, че не признавам. Много ми се иска да изслушам обвиненията. Просто от любопитство. Щом сте решили да отложите изтребването ми.

— И така — строго подхвана Фандорин, прелисти бележника и заговори на Пахоменко-Соцки, но всъщност по-скоро обърнат към Ангелина. — Отначало предисторията. През 1882 година в Москва гръмва скандал, в който са замесени студенти медици и учащи се девойки от Висшия медицински курс. Вие сте водачът, злият гений на този разблуден кръжец и затова измежду всички участници понасяте най-тежкото наказание: четири години в арестантските роти — без съд и присъда, за да не се вдига много шум. Били сте жесток с нещастните безправни проститутки и съдбата ви се е отплатила със същата жестокост. Запратили са ви в Херсонския военен затвор, за който се говори, че е по-страшен от сибирска каторга. По-миналата година след разследване за злоупотреба с власт началството на арестантските роти е дадено под съд. Но по това време вече сте били далеч… — Ераст Петрович се запъна и след кратка вътрешна борба продължи: — Аз съм обвинител и не съм длъжен да ви търся оправдание, но не мога да подмина факта, че за окончателното превръщане на порочния младеж в ненаситен кръвожаден звяр вина носи и самото общество. Контрастът между студентския живот и ада на военния затвор би могъл да умопомрачи всекиго. Още първата година сте извършили убийство при самозащита. Военният съд е признал смекчаващи вината обстоятелства, обаче ви е увеличил присъдата на осем години, а след като сте нападнали стражар, са ви оковали с вериги и сте останали за дълго време в карцер. Сигурно заради нечовешките условия сте се превърнали в нечовешко създание. Не, Соцки, вие не сте се пречупили, не сте полудели, не сте се самоубили. За да оцелеете, сте станали друго същество, което само външно прилича на човек. През 1886-а близките ви, които впрочем отдавна са се отрекли от вас, са били уведомени, че арестантът Соцки се е удавил в Днепър при опит за бягство. Изпратих запитване във военносъдебния департамент дали тялото на беглеца е било открито. Отговориха ми: не. Точно такъв отговор очаквах. Управата на затвора просто е прикрила успешното ви бягство. Нищо чудно.