Борис Акунин - Статски съветник

Първо Рахмет безгрижно, все едно за нещо незначително, отговори на бързите въпроси на виртуозното фанте за броя на членовете в Бойната група (били само четирима: главният — с прякор Грин, Емеля, Червенушката и самият Рахмет). После колоритно обрисува всеки. За главатаря например каза следното: „Той е като в английския роман «Франкенщайн», получовек-полумашинария. Когато говори или се движи, направо се чува как му дрънчат чарковете. За Грин съществува само черно и бяло, той е несъкрушим.“

Със същата готовност и без съпротива Рахмет даде адреса на конспиративната квартира и дори съгласието доброволно да им сътрудничи написа с лекота — все едно любовна бележка. При това нямаше уплашен или смутен вид, а по-скоро съсредоточен, като човек, който открива небивали хоризонти и още не се ориентира добре в новата местност.

— Вървете, Гвидон — каза Пожарски и крепко му стисна ръка. — От вас се иска да намерите Грин и да ни го осигурите. Трудна задача, но за вас изпълнима. И не се бойте, няма да ви изиграем. За нас сега сте най-главният човек, само на вас разчитаме. За връзката се разбрахме. Дай Боже всичко да е наред. Ако пък не вярвате в Бог — на добър час и късмет.

Щом се затвори вратата зад гърба на преснопокръстения „сътрудник“ Гвидон, Бурляев уверено заяви:

— Ще избяга. Какво ще кажете да изпратим подире му един-двама читави агенти?

— В никакъв случай — поклати глава князът и се прозя. — Първо, от Бойната група може да ги забележат и ще го провалим. И второ, да не обиждаме нашето комарче с недоверие. Знам ги тоя тип хора. Ще ни сътрудничи най-усърдно и от сърце, с вдъхновение и фантазия. Докато не му доскучае. Важното е, господа, да не изпуснем този момент. А той непременно ще настъпи — когато нашият Гвидон изведнъж почувства, че още по-пикантно би било да направи двойно предателство, тоест да дърпа конците и на двете кукли — полицейската и революционната, да стане главен кукловод. Е, на това място валсът ни с Николай Йосифович ще свърши. Само трябва да чуем в кой миг музиката секва.

— Съвършено вярно! — пламенно възкликна Зубцов, с искрено възхищение вперил очи в столичния психолог. — Много съм мислил за това, но вътрешно го наричах другояче. Да се хванеш със „сътрудник“, господа, е все едно да се впуснеш в тайна връзка с омъжена дама. Трябва да бдиш над нея, искрено да я обичаш и непрестанно да внимаваш да не я компрометираш, да не съсипеш семейното й благополучие. А когато чувството изстине, трябва да се разделиш с нея кавалерски и да й подариш нещо приятно за спомен. Без тежки думи и взаимни обиди.

Пожарски изслуша развълнуваното слово на младия мъж с внимание и обобщи:

— Романтично, но по същество е вярно.

— Може ли и аз да кажа? — цял изчервен се обади и Смолянинов. — Вие, господин полковник, много хитро го завербувахте този Рахмет, разбира се, но ми се струва, че е нередно закрилниците на държавата да си позволяват нечестни методи — и продължи в скороговорка, да не би да го прекъснат. — Всъщност отдавна ми се щеше честно… Ние работим неправилно, господа. Ето този Рахмет е застрелял командира на полка, избягал е от арест, убил е наш човек и кой знае какво още е извършил, а ние го пускаме. Той си е за затвора направо, а ние разчитаме да спечелим покрай него, вие пък дори му стискате ръка. Да, разбирам, че така по-бързо ще разплетем случая, но може ли разкриването му да е на такава цена? Вместо да сме стожери на справедливостта и чистотата, ние още повече от нихилистите покваряваме обществото. Това не е хубаво. А, господа? — в търсене на подкрепа поручикът погледна двамата си началници, но Сверчински с укор поклати глава, а Фандорин, макар да го гледаше със симпатия, нищо не каза.

— Защо мислите, младежо, че държавата — това е справедливост и чистота? — добродушно се усмихна Пожарски. — Хубава справедливост! Предците ни, разбойници, са натрупали богатства, отнемайки ги от собствените си съотечественици, и са ни ги завещали, за да можем да се обличаме красиво и да слушаме Шуберт. В моя случай впрочем нямам нищо завещано, но това е подробност. Чели ли сте Прудон 20 20 Френски социалист, публицист, философ, теоретик на анархизма (1809–1865), обявява едрата капиталистическа собственост за кражба, защитава дребната собственост, която не е свързана с експлоатация. — Б.пр. ? Собствеността е кражба. И ние с вас сме стража, сложена да охранява краденото. Така че не се самоизмъчвайте с илюзии. По-добре разберете следното, ако не можете без нравствена обосновка. Нашата държава е несправедлива и нечиста. Но по-добре така, отколкото бунт, кръв и хаос. Бавно и с нежелание, но обществото все пак леко се прочиства, добива малко по-приличен вид. Нужни са векове. А революцията ще го срине назад във времената на Иван Грозни. Пак няма да има справедливост, само дето ще се появят нови разбойници и отново те ще имат всичко, останалите — нищо. Даже прекалено поетично се изразих за стражата. Ние с вас, поручик, сме лайночистачи. Чистим нужниците, та говната да не прелеят навън. Ако не искате да се цапате, свалете синята униформа и си търсете друга професия. Не ви притискам, а ви съветвам най-сърдечно — и полицейският заместник-директор потвърди искреността на последните си думи с мека усмивка.