Борис Акунин - Статски съветник

А какви ги вършеха в дневната (Есфир открехна вратата, приплъзна се вътре и замря до стената) — Фандорин и японецът се ритаха във въздуха, кряскаха като диваци и със свистене пореха пространството. По едно време домакинът сочно изтимари трътляка в гърдите, та нещастникът се хласна в стената, но не загуби съзнание, а сърдито изкудкудяка и пак се хвърли към противника.

Фандорин кресна нещо непонятно и тупаникът секна. Камердинерът легна на пода, статският съветник го хвана с едната ръка за пояса, с другата за горната част на дрехата и без видимо усилие взе да го вдига до нивото на гърдите си и да го спуска надолу. Японецът висеше мирно, прав като талпа.

— Не стига дето е потисник, ами и малоумен — гласно изказа тя мнението си за видяното и се прибра в стаята да се облече.

По време на закуската се състоя необходимото уточняване, за което през нощта не й остана време.

— Случилото се не променя същината — заяви Есфир. — Не съм от дърво, а и ти си посвоему привлекателен, разбира се. Обаче с теб, така или иначе, сме от двете страни на барикадата. Ако искаш да знаеш, свързвайки се с теб, рискувам реномето си. Щом разберат познатите ми…

— Може би не е задължително да разбират? — предпазливо я прекъсна Ераст Петрович, спрял насред път вилицата с омлета си. — То си е ваша лична работа.

— Не и не, аз няма тайно да се срещам с потисник. Само това остава, да ме сметнат за доносничка! И да не си посмял да ми говориш на „вие“.

— Добре — кротко се съгласи Фандорин. — За барикадата разбрах. Но повече няма да стреляш по мен, нали?

Есфир си намаза хлебчето с конфитюр (малинов, чудесен, от „Сандърс“) — изпитваше направо зверски апетит.

— Ще видим — и продължи с пълна уста: — Ще идвам при теб. Ти при мен няма да идваш. Ще ми разпъдиш всички приятели. А и папахен с мамахен ще си въобразят, че съм си хванала бленувания кандидат.

Не успяха да изяснят всичко докрай, защото иззвъня телефонът. Докато слушаше невидимия си събеседник, Фандорин угрижено се навъси.

— Добре, Станислав Филипович. Елате след пет минути. Ще съм готов.

Извини се, каза, че спешно го търсят, и отиде да си облече сюртука.

След пет минути (Есфир погледна през прозореца) пред вратите спря шейна с двама синьошинелковци. Единият остана вътре, другият, строен и напет, се затича към къщата, придържайки сабята. Есфир надникна в антрето и видя напетия жандармерист до Фандорин, който си обличаше палтото. Симпатичното офицерче с поруменяла от студа физиономия и смешни засукани мустачки леко се поклони и я парна с любопитен поглед. Есфир студено кимна на Фандорин за сбогом и им обърна гръб.

— … Невероятна скорост — превъзбуден разказваше по пътя Сверчински. — За вчерашния арест с ваше участие съм осведомен. Поздравявам ви. Но още с влака в дванайсет от Петербург да пристигне лично Пожарски! Заместник-директор на Департамента на полицията, държи цялото политическо разузнаване. Голяма клечка, бързо напредва! Вече е царски адютант. Значи веднага е потеглил, щом е получил телеграмата на Тайната полиция. Виждате ли какво значение има разследването за висшестоящите!

— Откъде знаете за п-пристигането му?

— Тоест как? — обиди се Сверчински. — Имам по двайсет души дежурни на всяка гара. Да не би да не познават Пожарски? Проследили са го как е взел файтон и е казал да пътува към „Гнездниковски“. Телефонираха ми, а аз веднага на вас. Със сигурност иска да ни отнеме лаврите, затуй е долетял с такава скорост! Ераст Петрович скептично поклати глава. Едно, че познаваше и по-големи столични звезди, второ — при вчерашното държане на арестувания царският адютант надали можеше да разчита на лесен успех.

От „Малая Никитская“ до „Болшой Гнездниковски“ беше много по-близо, отколкото от Николаевската гара, така че пристигнаха в Тайната полиция преди високопоставения гост. При това дори натриха носа на Бурляев, който изобщо не знаеше още за идването на началството.

Тъкмо седнаха петимата — Ераст Петрович, Бурляев, Сверчински, Зубцов и Смолянинов — да обсъдят общата си позиция, и се появи самият заместник-директор.

Влезе длъгнест слаб господин на доста млада възраст. Астраганен калпак, английско палто, жълта чанта в ръка. Но още в първия миг лицето му приковаваше вниманието и задържаше погледа: стеснен в слепоочието продълговат череп, орлов нос, скосена брадичка, светла коса, черни подвижни очи. Грозновато, дори уродливо, лицето му имаше рядката особеност да предизвиква първо неприязън, но печелеше при по-дълго вглеждане.