Борис Акунин - Статски съветник

А всички дълго разглеждаха новодошлия. Сверчински, Бурляев, Смолянинов и Зубцов скочиха прави, двамата последни дори се опънаха мирно. Ераст Петрович като старши по чин остана седнал.

Човекът с интересното лице се задържа на вратата и огледа на свой ред московчаните, а след паузата изведнъж произнесе гръмко и тържествено:

— Чиновник от Петербург, пристигнал по височайше пълномощие, настоявам незабавно да се явите — засмя се и се поправи: — Тоест аз самият се явих при вас и настоявам само за едно: чаша силно кафе. Знаете ли, господа, не мога да спя във влак. От друсането на вагона мозъкът ми щрака и мисловният процес не ще да се изключи. Вие със сигурност сте господин Фандорин — леко се поклони пред статския съветник. — Вие сте Сверчински, вие — Бурляев. А вие? — въпросително погледна Смолянинов и Зубцов.

Двамата се представиха, новопристигналият изгледа последния с особен интерес.

— А, знам ви, Сергей Виталиевич, знам. Чел съм докладните ви. Много смислени.

Зубцов се изчерви.

— Съдейки по вниманието, с което ме удостоиха вашите агенти на гарата, съм разконспириран. Но все пак: Пожарски, Глеб Георгиевич, много ми е приятно. В нашия род от триста години сме все Глеб и Георгий — на Глеб Муромски 17 17 Най-големият син на Владимир I — Святополк I — нарежда убийството на тримата си братя, за да завладее териториите им. Глеб (? — 1015) заедно с брат си Борис са известни източноправославни светци, канонизирани от руската църква. — Б.пр. и Георгий Победоносец, нашите покровители. Дето има една приказка, традиция от векове. И така. Господин министърът ми възложи лично да оглавя разследването във връзка с убийството на генерал-адютант Храпов. От нас, господа, се чакат бързи резултати. Необходимо е извънредно усърдие, особено от ваша страна — Пожарски специално наблегна на последните думи и направи пауза, та московчаните изцяло да осъзнаят смисъла им. — Няма време, господа, всяка минута е безценна. Нощес, когато дойде телеграмата, за щастие си бях в кабинета. Стегнах тази чанта, грабнах си куфара — той винаги ми е подреден за случай на неочаквано пътуване, и хванах влака. Сега — десет минути за кафе и същевременно ще изслушам идеите ви. После ще си поговоря със задържания.

Ераст Петрович никога не беше виждал такъв разпит.

— Какво сте го овързали, все едно е на електрическия стол? — учуди се князът, когато влязоха в стаята за разпити. — Чували ли сте за това последно американско изобретение 18 18 Първото смъртно наказание на електрически стол е изпълнено на 6 август 1890 г. Осъденият е Уилям Кемлър, известен и като Джон Харт. В енциклопедията на Братя Данчови (1936) този вид умъртвяване е наречен „електрокуция“. — Б.пр. ? Ей тук и тук (посочи китката и темето на арестанта) се слагат електроди и се пуска ток. Просто и ефективно.

— Плашите ли ме? — нагло се усмихна вързаният с щърбава уста. — Няма нужда. Не ме е страх от изтезания.

— Хубава работа — изненада се Пожарски. — Какви изтезания? В Русия сме, да не сме в Китай? Наредете да го развържат, Пьотър Иванович. Що за азиатщина, мили Боже.

— Непоправим субект — предупреди го Бурляев. — Може да ни се нахвърли.

Князът сви рамене:

— Шестима сме тук и все здравеняци. Да се нахвърли. Докато му разкопчаваха каишите, петербуржецът с любопитство разглеждаше заловения терорист. И внезапно прочувствено каза:

— Боже Господи, Николай Йосифович, дори не си представяте колко се радвам да ви видя. Запознайте се, господа. Пред вас е Николай Селезньов, самият той, безстрашният герой на революцията. Същият, който миналото лято застреля полковник Фон Бок, а после с експлозии и канонади избяга от затворническата кола. По вашето описание веднага го разпознах. Взех досието — и ето ме. За стар приятел душа давам.

Не се знае кого повече изненадаха думите му: дали слисаните московчани или арестанта, застинал с глуповата физиономия — устата му още извита в усмивка, а веждите вече учудено вдигнати.

— Аз пък съм полковник Пожарски, заместник-директор на Департамента на полицията. Щом сте в Бойната група сега, Николай Йосифович, значи сме се срещали на Аптекарския остров. Незабравима среща — и все в същото темпо енергично продължи: — Сам Бог ви праща, душо моя. Насмалко вече да си подам оставката — и изведнъж се появявате. Направо ми иде да ви разцелувам — той даже направи някакво движение към арестанта, сякаш наистина възнамеряваше да го целуне, и безстрашният терорист неволно се притисна в облегалката на стола. — Докато пътувах с влака, съчиних една статийка — довери му неудържимият царски адютант и извади от чантата си изписан лист. — Заглавието е: „Вижда се краят на БГ“. Подзаглавие: „Триумф за Департамента на полицията“. Чуйте сега: „За злодейската смърт на незабравимия Иван Фьодорович Храпов възмездието дойде незабавно. Тялото на загиналия още не е погребано, а московските криминалисти вече хванаха свръхопасния терорист Н.С., който даде подробни сведения за дейността на Бойната група, на която е член.“ Тук стилът е малко грапав, „който“ — „която“, но няма страшно, в редакцията ще го оправят. Нататък да не чета — смисълът ви е ясен.