Борис Акунин - Статски съветник

Задържаният — на име Николай Йосифович Селезньов, както се оказа — се подсмихна:

— Как да не ми е ясен. Искате да ме компрометирате пред другарите?

— И това за вас ще е по-ужасно от бесило. Нито в затвора, нито в каторгата никой от политическите няма да ви погледне. Защо държавата да ви наказва, да носи отговорност за вас. Сам ще си наденете примката.

— Не бойте се, няма. На мен ще ми повярват, не на вас. Другарите ми са наясно с уловките на Тайната полиция.

Пожарски не възрази.

— Естествено, кой ще повярва, че безупречният герой на терора се е пречупил и всичко е издал. Психологически е недостоверно, знам. Само че… Боже, къде са… — той порови в жълтата си чанта и извади тесте средни на големина четвъртити фотографии. — Ето ги. Брей, притесних се, помислих, че в бързината съм ги оставил на бюрото. Само че, викам, безупречен ли е? Знам, че в партията ви властват строги нрави. По-добре да бяхте се хванали с анархистите, Николай Йосифович, при тях е по-такова, свободно. Особено с любознателния ви характер. Вижте, господа, тези фотографски снимки. Направени са през таен отвор в едно от най-долните заведения на „Лиговка“. Ето го нашия Николай Йосифович, тук е сниман отзад. А това с него е Любочка, единайсетгодишно дете. Тоест дете, разбира се, в смисъл на възраст и телосложение, а по опитност и табиети не е никакво дете. Но ако човек не познава биографията й, картинката е гнус. Ето, Пьотър Иванович, погледнете тази. Тук и Николай Йосифович добре си личи.

Полицейските служители се струпаха около Пожарски и с интерес разглеждаха снимките.

— Каква гадост, Ераст Петрович, вижте! — възмутен възкликна Смолянинов и подаде на Фандорин една от фотографиите.

Той я погледна бегло и нищо не каза.

Арестантът пребледня, нервно захапа устна.

— Погледнете и вие — направи му знак князът. — И за вас е интересно. Сергей Виталиевич, драги, подайте му ги. И да ги скъса, няма страшно, ще извадим нови. Покрай тези снимки психологическият портрет на господин Селезньов придобива съвсем различен вид. Разбирам, Николай Йосифович — пак се обърна към терориста, който гледаше фотографията като гръмнат. — Не че сте някакъв си мизерен развратник, а само от любопитство. Опасна работа е прекаленото любопитство — Пожарски изведнъж се доближи до нихилиста, здраво го хвана с две ръце за раменете и му заговори бавно, насечено, сякаш забиваше пирони: — Селезньов, не ви чака героичен процес, на който дами от залата да се изповлюбят във вас. Ще ви заплюят собствените ви другари като предател и мръсник, опетнил светлия лик на революцията.

Арестантът като омагьосан го гледаше от долу на горе.

— А сега ще ви представя другата възможност — князът махна ръце от раменете му, придърпа стол и седна, елегантно преметна крак връз крак. — Вие сте смел, весел, неукротим човек. За какво са ви тези скучни великомъченици — вашите досадни революционни другари? Те са като пчелички, дето трябва да се събират в общ рояк и да живеят според правилата, а вие сте единак, независим сте и си имате собствени закони. Признайте, дълбоко в душата си ги презирате. За вас те са чужди хора. Вие си падате по игрички на стражари и апаши, да си рискувате живота, да се задявате с полицията. Дайте аз да ви вкарам в игра — по-интересна и по-рискована от революционната. Сега сте кукла в ръцете на партийни теоретици, дето си пият кафето със сметана по Женеви и Цюрихи, докато наивници като вас проливат кръвта си по руските улици. Аз пък ви предлагам самият вие да станете кукловод и да дърпате конците на цялата вълча глутница. Уверявам ви, невероятна наслада е.

— Аз ще ги разигравам, а вие — мен? — с дрезгав глас попита Селезньов.

— Много ще ми се дадете! — засмя се Пожарски. — Напротив, изцяло и напълно ще завися от вас. На вас залагам всичко, играя ва-банк! Ако се провалите, цялата ми кариера отива по дяволите! Нали виждате, Селезньов, докрай съм откровен с вас. Впрочем какво е революционното ви име?

— Рахмет.

— А за мен ще сте… да речем, Гвидон.

— Защо Гвидон? — в недоумение сбърчи чело Селезньов с вид на човек, който не успява да следва бързия развой на събитията.

— Защото ще прелитате от вашия си остров Буян при мен, в царството на цар Салтан, ту като комар, ту като муха, ту като оса 19 19 Пушкин, „Приказка за цар Салтан“. — Б.пр. .

В този миг Ераст Петрович изведнъж разбра, че терористът вече е завербуван. Още не е казал „да“, но вече е минал невидимата граница.

И наистина нататък всичко се разви скорострелно, за броени минути.