Борис Акунин - Статски съветник

— Нечувано! — ревна Пьотър Иванович и лицето му потъмня до мораво. — Ама на чия страна сте вие?!

— На страната на з-закона. А вие? — поинтересува се Фандорин.

Бурляев разпери ръце, сякаш нямаше думи, и демонстративно обърна гръб на статския съветник.

— Взимайте Литвинова и да вървим — нареди той на агентите, а на насядалите показа юмрук. — Ще ми паднете, говеда! Знам ви всички до един!

— И госпожа Литвинова ще трябва да освободите — меко каза Ераст Петрович.

— Че тя стреля по мен! — рязко се извъртя подполковникът и впери недоумяващ поглед в чиновника за специални поръчения. — Аз съм длъжностно лице! Изпълнявам служебните си задължения!

— Не е стреляла по вас. Това първо. И не е задължена да знае, че сте длъжностно лице — нито се представихте, нито сте с униформа. Това второ. За служебните задължения също е по-добре да не споменавате. Дори не съобщихте за арест. Това трето. Разбихте вратите, нахълтахте с викове и с оръжие в ръка. На мястото на тия господа щях да си помисля, че сте грабители, и ако имах оръжие, пръв щях да стрелям без много приказки. Не бихте ли сбъркали господин Бурляев с б-бандит? — попита той госпожицата, която го гледаше някак изпитателно.

— А не е ли бандит? — веднага откликна Есфир Литвинова с израз на безкрайно учудване. — Ама кои сте всички вие? От Тайната полиция ли сте? Защо не казвате?

— Това няма да ви се размине, господин Фандорин — зловещо рече Бурляев. — Ще видим ние чие ведомство е по-силно. Да вървим, мамка ви!

Последните думи се отнасяха за агентите, които прибраха оръжието и дисциплинирано се заизнизваха.

Последен вървеше Милников. На вратата той се обърна, с усмивка разклати показалец към младежите, учтиво кимна на статския съветник и изчезна.

Около половин минута в хола цареше пълна тишина, само стенният часовник тиктакаше. После студентът със сцепената вежда скочи изведнъж и се втурна към изхода. Останалите го последваха също тъй устремно и без да се сбогуват.

След още половин минута в хола останаха трима: Фандорин, Ларионов и сприхавата госпожица.

Банкерската щерка дръзко се взираше в Ераст Петрович с живите си очи. Пълните й устни, някак дори неуместни на слабото личице, се кривнаха в язвителна усмивка.

— Това някакво ново изпълнение ли е? — поинтересува се мадмоазел Литвинова и с престорено възхищение поклати късо подстриганата си глава. — Изобретателно. И виртуозно изиграно, направо театър „Корш“ 10 10 Ф. А. Корш (1882–1932) — предприемач, основател на известна московска театрална трупа. — Б.пр. . Какво следва оттук нататък в пиесата ви? Благодарната девойка се хвърля на гърдите на прекрасния спасител и наквасила със сълзи колосаната му риза, се кълне във вечна преданост, така ли? А после пише доноси срещу другарите си?

Ераст Петрович си помисли: странно, но късата прическа никак не я загрозява, напротив, много пасва на момчешкото й лице.

— Наистина ли щяхте да стреляте? — попита той. — Наивно. С тази джунджурийка (посочи с бастунчето си падналия на пода револвер) все едно не можехте да убиете Бурляев, но вас самата със сигурност щяха да ви разкъсат на място. И не само…

— Не ме е страх! — прекъсна го експанзивната девойка. — Да ме разкъсат! Скотщината и произволът не бива да остават ненаказани!

— И не само това — продължи чиновникът, без да обърне внимание на репликата й, — щяхте да погубите приятелите си. Вашата вечеринка щеше да се засвидетелства като терористично сборище и всички те щяха да отидат в каторга.

Мадмоазел Литвинова се смути, но само за миг, не повече.

— Какъв хуманист, моля ви се! — възкликна тя. — Но аз не вярвам в жандармерийски Атосовци. Такива като вас, любезни, префинени, са още по-ужасни от откровените кръвопийци като онази накървена мутра. Сто пъти по-опасни! Наясно ли сте поне, господин красавецо, че всички ви чака възмездие? — госпожицата войнствено пристъпи напред и Ераст Петрович се принуди да отстъпи — пръстчето с остро ноктенце заплашително цепеше въздуха току пред носа му. — Палачи! Потисници! Не можете да се скриете от народната мъст зад щиковете на телохранителите си!

— Не се и крия — обиди се статският съветник. — Не разполагам с никакви телохранители, а пък координатите ми ги има във всички адресни книги. Можете да п-проверите! Ераст Петрович Фандорин, чиновник за специални поръчения към генерал-губернатора.

— Ааа, това бил Фандорин! — девойката буйно се врътна към Ларионов, сякаш го подканяше да удостовери поразителното откритие. — Харун ал Рашид! Или робът на лампата!