Борис Акунин - Статски съветник

Ераст Петрович се оттегли. Мъчеше се да не подслушва, но гласът на новодошлия беше висок и ясен.

— … И не са ви предали, че ще отседнем у вас? Странно.

— Никой нищо не ми е предал! — отвърна Ларионов и по-гръмогласно от необходимото попита: — Наистина ли сте от Бойната група? Не бива да идвате тук! Търсят ви навсякъде! Току-що ме посети полицията!

Забравил скрупулите, Фандорин безшумно се доближи до вратата и леко я открехна.

Пред инженера стоеше млад мъж с пристегнато в кръста палто и английски каскет, изпод който се подаваше дълъг светъл кичур. Късният гост стоеше с ръце в джобовете, в присвитите му очи бляскаха весели искрици.

— Сега сам ли сте?

— Готвачката спи оттатък. Но наистина не бива да се мяркате тук.

— Значи дошла полицията, подушила наоколо и се омела? — засмя се блондинът. — Гледай ти какви чудеса.

Веселият младеж се измести така, че застана с гръб към статския съветник, а Ларионов пък бе принуден да се обърне с лице към вратата.

Странният гостенин направи някакво невидимо за Фандорин движение с ръка и инженерът изведнъж охна и отстъпи назад.

— Какво, Искариотски, стресна ли се? — с все същия лекомислен тон се поинтересува гостът.

Фандорин почувства, че нещо става, дръпна рязко вратата — и в тази секунда гръмна изстрел.

Ларионов нададе вой и се прегъна, а стрелецът се огледа към шумно отворената врата и насочи компактния стоманен „булдог“. Фандорин се приведе под куршума и се хвърли в краката на младежа, но онзи ловко отскочи назад, удари се гърбом в касата на вратата и се врътна към антрето.

Фандорин се приплъзна до ранения и видя, че е тежък случай — мъртвешка синевина бързо сковаваше лицето на инженера.

— Не си усещам краката — прошепна Ларионов и уплашено се вгледа в очите на Ераст Петрович. — Не ме боли, но нещо много ми се доспа…

— Трябва да го настигна — в скороговорка рече Фандорин. — Веднага се връщам, ще викна лекар.

Изскочи навън, погледна надясно — нямаше жива душа, наляво — ето там бърза сянка се носи към „Кудринска“.

Докато тичаше натам, статският съветник си помисли две неща. Първо, че Ларионов вече няма нужда от лекар. Според симптомите му е прекъснат гръбначният стълб. Скоро, много скоро клетият инженер ще си отспи за всички безсънни нощи. Втората мисъл беше по същество. Добре, ще настигне беглеца, не е проблем, но какво ще прави с въоръжения убиец, след като самият той не е въоръжен. Статският съветник не беше очаквал никакви рисковани мероприятия през днешния ден и верният седемзаряден херщал баяр съвсем нов модел остана вкъщи, а как щеше да му е от полза сега!

Ераст Петрович тичаше бързо и разстоянието до сянката непрестанно намаляваше. Но това не му донесе радост — на ъгъла с „Борисоглебски“ убиецът се озърна и блъвна към преследвача си огън и пукот — Фандорин усети горещия полъх край бузата си.

Внезапно направо от стената на близката къща изскочиха още две пъргави сенки и се сляха с първата в едно общо подскокливо кълбо.

— У, гнидо, гледай аз да не те ритна! — подвикна сърдит глас.

Когато Ераст Петрович стигна до мястото, боричкането беше приключило.

Веселият младеж лежеше ничком с извити назад ръце, хриптеше и ругаеше. Отгоре му се беше яхнал един здравеняк и още повече му извиваше ръцете. Друг мъж държеше падналия за косите и му дърпаше главата нагоре.

Статският съветник се вгледа и разпозна в неочакваните си помощници двама от одевешните агенти.

— Виждате ли, Ераст Петрович, че и от Тайната полиция има полза — чу се добродушен глас в тъмното.

Оказа се, че в близкия вход е застанал не друг, а самият Евстратий Павлович Милников.

— Какво правите тук? — учуди се статският съветник и сам си отговори. — Останали сте да ме следите.

— Не толкова вас, ваше високородие, вие сте особа извън всяческо подозрение, ами общия развой на събитията — началникът на агентите излезе от тъмното на осветения тротоар. — Най-интересно ни беше дали няма да потеглите нанякъде с онази гневна девойка. Според както ми се стори, бяхте решили да я пречупите не с лошо, а с добро. И напълно уместно. Такива безумци само се озверяват от грубост и натиск. Тях човек трябва да ги предразположи и после, щом се отпуснат — хоп! — и ги скепцва — Евстратий Павлович ситно се изкиска и направи помирителен знак с ръка — един вид, не отричайте, не съм вчерашен. — Като видях, че госпожицата си тръгва сама, отначало мислех да пратя по дирите й моите дръвници, после си викам: я да изчакам. Негово високородие се слави с опит и нюх. Щом се е задържал, значи има някаква идея. И вярно — скоро се появи този — Милников кимна към арестанта, който виеше от болка и псуваше. — Значи съм бил на прав път. Кой е той?