Борис Акунин - Статски съветник

Евстратий Павлович недоволно се намръщи, изгъргори полугласно:

— Ваша воля, господин подполковник, но аз с тая пасмина бих си поговорил по нашему. Вие само ще объркате нещата с тоя ваш либерализъм. Оставете ми ги само за половин час — ще си изпеят всичко, Бога ми!

— Ама не! — изсъска Пьотър Иванович. — Спестете ми методите си. Аз лично ще изясня всичко необходимо — и вече на висок глас с обичайния си тон попита: — Господин Ларионов, онази врата закъде е, за кабинета ли? Нали не възразявате там да си поприказвам с всеки от гостите ви? Извинете, господа, но имаме извънредно произшествие — подполковникът огледа присъстващите. — Днес сутринта злодеи са убили генерал-адютант Храпов. Онзи същия… Гледам, че не сте учудени?! Добре, ще го обсъдим. Ако не възразявате.

— „Ако не възразявате“, о, Господи! — скръцна със зъби Милников и гневно изскочи в коридора, събаряйки стол по пътя си.

Ераст Петрович тежко въздъхна при тази твърде прозрачна според него инсценировка, но задържаните май се хванаха. Във всеки случай всички като омагьосани се втренчиха във вратата, зад която изчезна страховитият Евстратий Павлович.

Впрочем не всички. Кльощавата госпожица на пианото, която се оказа някак извън основното действие, не изглеждаше омагьосана. Матовочерните й очи бяха изпълнени с негодувание, на симпатичното й мургаво личице се изписа ненавист. Тя изкриви сочните си алени устнички, беззвучно прошепна нещо гневно, протегна тънка ръчица към оставената на пианото чантичка и извади от нея малък изящен револвер.

Решителната госпожица хвана несериозното оръжие с две ръце и го насочи право към гърба на жандармерийския подполковник, но Ераст Петрович с огромен скок от място преодоля почти половината хол и още преди да се беше приземил, с бастунчето си удари цевта.

Играчката със седефена ръкохватка се фрасна в пода и гръмна — не много силно, но Бурляев пъргаво отскочи, а агентите веднага насочиха оръжия към дръзката девойка и несъмнено щяха да я надупчат, ако не беше статският съветник, чийто умопомрачителен скок завърши точно до пианото, така че злодейката се намери зад гърба му.

— А, така ли! — изрева подполковникът, още шашардисан. — Така ли, кучко! Убих те на място! — и измъкна голям револвер.

Чул данданията, от коридора влетя Милников и извика:

— Пьотър Иванич! Стойте! Трябва ни жива! Момчета, хванете я!

Агентите смъкнаха патлаци, двама се хвърлиха към госпожицата и здраво се вкопчиха в ръцете й.

Бурляев безцеремонно отстрани статския съветник и се изправи пред чернокосата терористка, извисил се почти една глава над нея.

— Коя си ти? — изхриптя той с усилие, гърлото му се беше стегнало. — Как се казваш?

— Ако ще ми говорите на „ти“, няма да отговарям — войнствено отвърна нихилистката и погледна жандармериста от долу на горе.

— Как се казвате? — търпеливо попита приближилият се Милников. — Име, презиме?

— Есфир Литвинова, дъщеря на действителен статски съветник — любезно отговори задържаната.

— Дъщерята на банкера Литвинов — полугласно обясни Евстратий Павлович на шефа си. — Разработвана е. Но досега в нищо подобно не е уличавана.

— Ако ще на Ротшилд! — изръмжа Бурляев и изтри изпотеното си чело. — Ще изгниеш в каторгата, мръснице. Там няма да те хранят с чифутски кашери 9 9 Букв. „чист, съобразен“ — храна, позволена за евреите, които спазват предписанията. — Б.пр. !

Ераст Петрович се смръщи, готов да защити честта на мадмоазел Литвинова, но в случая закрилата му явно се оказа излишна.

Банкерската щерка презрително погледна подполковника:

— Гадина! Скот! Май си просиш шамара като Храпов?

Бурляев пламна и когато смени цветовете до цвеклови багри, изрева:

— Евстратий Павлович, качете арестуваните на шейните и ги карайте в предварителния арест!

— Стойте, господин Милников — вдигна пръст статският съветник. — Не разрешавам д-да карате никого. Специално дойдох, за да проверя ще се спази ли редът, установен от закона. За съжаление го пренебрегнахте. Въз основа на какво задържате тези хора? Очевидно не са извършили престъпление, тъй че арест за явно злодеяние отпада. Ако възнамерявате да ги арестувате по подозрение, необходима ви е заповед. Господин Бурляев ми каза, че Тайната полиция не се подчинява на градските власти в разследванията. Правилно. Но извършването на арести се отнася към пълномощията на генерал-губернатора. Като представител на негово сиятелство ви заповядвам незабавно да освободите задържаните. — Чиновникът се обърна към арестантите, които слисани слушаха сухите му началнически разпореждания, и заяви: — Свободни сте, господа. От името на княз Долгорукой ви поднасям извинения за неправомерните действия на подполковник Бурляев и подчинените му.