Борис Акунин - Статски съветник

Диана рязко стана, шепотът й от обайващ стана рязък като съскане на озлобена змия:

— Не съм ви подчинена и не ми е задължение да се отчитам пред вас! Самозабравяте се! Или може би не са ви обяснили коя съм аз? Дадено, ще отговоря на въпроса ви и с това ще приключим. Повече да не сте стъпили тук! Чухте ли, Пьотър Иванович, този господин повече да не съм го видяла!

Подполковникът стреснат приглади късо подстриганата си коса, явно объркан чия страна да вземе, а Фандорин невъзмутимо каза:

— Добре, тръгваме си. Но чакам отговор.

Жената отиде до прозореца и на сивия му правоъгълен фон се изрисува стройният й силует.

— Убийството на Храпов е публична тайна. Цяла революционна Москва е наясно и ликува. Днес дори ще има вечеринка по този повод. И аз съм поканена, но няма да ходя. А вие, ако искате, идете. С малко късмет може да пипнете някого от нелегалните. Събират се у инженер Ларионов. „Поварска“ номер двайсет и осем.

— Защо не я попитахте направо за Сверчински? — сърдито попита подполковникът, докато се връщаха с шейната. — Подозирам, че той я е навестил вчера и може да се е изтървал. Видяхте я що за птица е. Играе си с мъжете като котка с мишка.

— Да — разсеяно кимна чиновникът. — Характерна д-дамичка. Няма значение. По-важното е да се започне наблюдение на жилището на този Ларионов. Да се изпратят най-опитни тайни полицаи, които да проследят всеки от гостите до дома му и да ги проверят кои са. После ще проверим контактите на всеки от тях по цялата верига. Така ще разберем кой пръв е научил за Храпов и после лесно ще разкрием Бойната група.

Бурляев подметна снизходително:

— Всичко това е ненужно. Ларионов е наш агент. Специално му уредихме това жилище — недоволните и съмнителните личности да са ни под око. Зубцов го измисли, умна глава. У Ларионов се събират всякакви околореволюционни отрепки. Да обругаят властите, да попеят забранени песни и, разбира се, да хапнат и пийнат. Асортиментът е богат, нашият секретен фонд го плаща. За всеки дърдорко си имаме досие. Само да ни падне с нещо по-сериозно — и вече му знаем и майчиното мляко.

— Но това е провокация — намръщи се Ераст Петрович. — Първо множите нихилистите, а после вие самите ги арестувате.

Бурляев почтително сложи ръка на сърцето си:

— Извинете, господин Фандорин, вие, разбира се, сте известен авторитет в областта на криминалистиката, но с нашия занаят никак не сте наясно.

— Значи не е необходимо да се следят гостите на Ларионов?

— Не е необходимо.

— И какво предлагате?

— Какво да предлагам, то си е ясно. Като се върна сега, ще наредя на Евстратий Павлович да подготви операцията за задържане. Ще ги приберем всичките хубавци накуп и чудничко ще поработя с тях. За едно сте прав — че покрай някого все ще пипнем нишката до БГ.

— За арест ли говорите? На какво основание?

— На такова, скъпи Ераст Петрович, основание, че както правилно отбеляза Диана, днес-утре всички нас и вас ще ни изритат от заеманите длъжности, по дяволите! Нямаме време да си играем на следене. Трябва ни резултат.

Фандорин намери за необходимо да мине на официален тон:

— Не забравяйте, господин подполковник, че имате предписание да изпълнявате указанията ми. Необоснован арест няма да допусна.

Обаче Бурляев не се предаде пред натиска:

— Да, имам предписание. От генерал-губернатора. Но колкото за дознанията, се подчинявам не на губернаторството, а на Департамента на полицията, така че ще прощавате. Ако желаете да присъствате на задържането — добре сте дошли, но няма да ми се пречкате. Ако искате да останете настрана, ваша воля.

Ераст Петрович млъкна. Навъси вежди, очите му страховито блеснаха, но не последваха гръм и мълнии.

След кратка пауза статският съветник сухо каза:

— Добре, няма да ви се меся, но ще присъствам.

В осем вечерта всичко беше готово за операцията.

Къщата на „Поварска“ беше завардена още от шест и половина. В непосредствена близост се бяха разположили петима агенти: един с бяла престилка ринеше снега пред вратите на едноетажната сграда с номер 28; двама, най-дребни и слаботелесни, се преструваха на деца и правеха снежна крепост в двора; други двама поправяха газената улична лампа на ъгъла на „Борисоглебски переулок“. Второто отцепление от единайсет копои се беше разположило в радиус от стотина крачки: трима „файтонджии“, „стражар“, „латернаджия“, двама „пияни“, четирима „метачи“.

В осем и пет на „Поварска“ пристигна шейната с Бурляев и Фандорин. На капрата, леко извърнат встрани, седеше началникът на тайните агенти Милников и докладваше къде какво е сторено.