Борис Акунин - Статски съветник

Записката гласеше:

Издирването на БГ е възложено на новия заместник-директор на Департамента на полицията по политическите разследвания кн. Пожарски. Той е опасен противник, който ще ви направи големи бели. В сряда вечерта между девет и десет има среща с някакъв важен агент на Аптекарския остров близо до вилата на дружество „Кербел“. Моментът е много удобен, не го пропускайте.

Изпуснаха го, макар че моментът наистина беше изключително благоприятен. Пожарски се стопи в мрака със свръхестествена бързина, както стреляше. Спътникът му се оказа по-тромав и куршумът на Рахмет го уцели в гърба, докато онзи бягаше.

Но акцията все пак се оказа полезна и вдигна голям шум, защото Грин припозна убития като Стасов, член на ЦК и стар шлиселбуржец 8 8 Шлиселбуржец — заточеник в Шлиселбургската крепост на р. Нева — от началото на XVIII в. политически затвор с крайно тежък режим. Разрушен през Втората световна война. — Б.пр. , току-що пристигнал нелегално от Швейцария. Кой да предположи, че и такива хора са осведомители на полицията.

А последното — четвърто — послание от ТГ, най-ценното от всички, се получи вчера сутринта. Печките в къщата бяха яко напалени и за през нощта оставиха отворени малките прозорчета. Сутринта Емеля намери бележка, увита върху камък, до прозореца, прочете я и се втурна да събуди Грин.

Дойде ред и на Храпов. Днес потегля за Сибир в министерски вагон на експреса в единайсет. Изясни се следното. Храпов ще спре в Москва. За безопасността на престоя му отговаря статският съветник Фандорин, чиновник за специални поръчения на кн. Долгорукой. 35-годишен, слаб, висок, брюнет, тънки мустачки, побелели слепоочия, заеква. В Петербург и Москва са предвидени изключителни мерки за сигурност. Храпов може да бъде нападнат само по пътя между тези две точки. Измислете нещо. Във вагона ще има четирима агенти и жандармерийски караули на смени по двете площадки (предната е без пряк достъп до салона). Началник-охрана на Храпов е щабротмистър Фон Зейдлиц: 32-годишен, съвсем светла коса, висок, снажен. Адютант на Храпов е подполковник Модзалевски: 39-годишен, пълен, среден ръст, тъмнорус, с изтънени бакенбарди.

Грин измисли дързък, но напълно осъществим план, подготви всичко необходимо и групата замина за Клин с пътническия влак в три.

Сведенията на ТГ пак се оказаха безупречни. Всичко мина като по масло. Бойната група още не беше печелила такава бляскава победа. Би могъл сега да се отпусне, да се наслади на прецизно свършената работа. Кибритената клечка не е угаснала, още гори и лумналият пламък се разгаря все по-мощно.

Но тази мистерия смущаваше насладата му. Грин не понасяше мистериите. Което е мистериозно и непонятно, то е и непредсказуемо, а това е опасно.

Трябва да разкрие този ТГ. Да го разбере що за човек е и за какво се бори.

Имаше само една версия.

Някой от помагачите или дори самите членове на Бойната група има свой човек в Тайната полиция, получава от него секретни съобщения и анонимно ги предава на Грин. Ясно е защо не излиза на светло. С конспиративна цел, за да не разшири кръга на посветените (Грин спазваше точно същото поведение). Или прикрива информатора си, защото е дал дума, има и такива случаи.

Ами ако е провокация?

Не, изключено е. Ударите на групата срещу държавната машина, нанесени с помощта на ТГ, са доста сериозни. Никаква тактическа целесъобразност не оправдава провокация на такова високо ниво. И най-важното — през изминалите месеци нито веднъж не бяха следени. Грин имаше особен нюх за такива неща.

Две абревиатури: БГ и ТГ. Първата е организация, а втората какво е — име? Защо изобщо е нужен този подпис?

Ето с това ще трябва да се заеме, като се върне в Питер: да направи списък на всички, имали достъп до местата, където бяха намирани бележките. Ако се извадят хората, които са могли да бъдат и на четирите места, поменикът ще е кратък. Само няколко души извън членовете на групата. Ще огледа всеки. Ще проучи кой е и ще го принуди към откровен разговор. Насаме, с пълни гаранции за конфиденциалност.

Но вече е дванайсет и четвърт. Двата часа минаха. Време е да вдигне Рахмет.

Грин прекоси хола и влезе в тъмната спалня. Чу равномерното пухтене на Червеношийката, тихо похъркваше Емеля.

— Ставай, Рахмет — прошепна Грин, приведен над леглото, и побутна с ръка.

Празно. Клекна, опипа пода — обущата му ги нямаше.

Рахмет, човекът метличина, беше изчезнал. Или да търси приключения, или просто беше избягал.