Борис Акунин - Статски съветник

Звучеше разумно. Така или иначе, най-безопасно е да действаш сам — човек не издава сам себе си на Тайната полиция. Грин обаче също имаше условие: в ЦК за него ще знае само Мелник, всичките контакти ще са през него. Ако опре до помощници, Грин лично ще си ги подбере.

Първата възложена му задача беше да изпълни отдавна произнесената присъда на тайния съветник Якимович. Якимович беше убиец и мерзавец. Преди три години прати на ешафода петима студенти за подготвяно цареубийство. Долнопробна провокация, скалъпена от полицията и същия Якимович, тогава още нищо и никакъв заместник-прокурор, а не таен съветник.

Грин го уби по време на неделната му разходка в парка. Елементарно и без много церемонии — пресрещна го и му заби в сърцето кинжал с инициалите БГ. Докато околните разберат какво става, бързичко, но без да тича, излезе от парка и взе най-обикновен файтон.

Акцията, проведена след тъй дългото затишие, идеално стресна обществеността. Заговори се за тайнствена организация с кощунствено наименование, а когато партията съобщи значението на буквите и за възобновената революционна война, страната бе пронизана от нервен ток — точно този, без който са немислими никакви социални трусове.

Сега вече Грин имаше всичко необходимо за сериозна дейност: оръжие, пари, хора. Хората си определяше сам или подбираше измежду кандидати, предложени от партията. Създаде правилото в групата да има по трима-четирима, не повече. Предостатъчни са за терористична дейност.

Замисли големи акции, но следващото покушение — срещу палача Храпов — завърши неуспешно. Е, не чак толкова — у мъртвия бомбаджия бе открит пистолет с надпис БГ и това създаде нужния ефект. Но репутацията на групата все пак пострада. Не можеха да си позволят друг провал.

Такова беше положението, когато Грин откри на масата сгънат на две лист с красив низ от машинописни редове. Той изгори посланието, но запомни всяка дума.

Временно не закачайте Храпов, охраната му е засилена. Щом стане възможно да го пипнете, ще ви уведомя. Засега ви съобщавам следното. Екатериноградският губернатор Богданов всеки четвъртък в осем вечерта тайно посещава адрес на улица „Михелсоновска“ номер десет. Сам, без охрана. Този четвъртък със сигурност ще е там. Това и следващите писма незабавно изгаряйте след прочитането.

Първата му мисъл беше: партията прекалява с конспирацията. Каква е тази мелодрама с подхвърлени писма? И какво е това ТГ?

Провери чрез Мелник — не, посланието не било от ЦК.

Капан на жандармерията? Надали. За какво са й тия глупости? Защо да го пращат в Екатериноград? Ако полицията е наясно с тайната им квартира, ще ги арестува тук.

Тогава — трето: някой иска анонимно да помага на Бойната група.

След известни колебания Грин реши да рискува. Губернаторът Богданов не е кой знае каква персона, разбира се, но миналата година партията го осъди на смърт за жестоко потушените селски вълнения в Стрелецка община. Не че им беше първостепенна задача, но защо не? Нуждаеха се от успех.

И го постигнаха. Акцията мина превъзходно, ако не се брои тупаницата със стражарите. На лобното място Грин остави листовка с присъдата и подпис БГ.

После в началото на зимата се появи второ писмо, което намери в джоба на собственото си палто. Беше на сватба — не истинска, разбира се, а фиктивна. Двама партийци в името на делото се бракосъчетаха, същевременно се отвори възможност за легална среща и обсъждане на някои насъщни въпроси. Когато си свали палтото, нямаше никакви бележки. А като си тръгваше, си бръкна в джоба и откри писмото:

Известният ви жандармерийски генерал-лейтенант Селиванов инспектира инкогнито задграничната агентура на Тайната полиция. На 13 декември в два и половина следобед ще се яви сам на адреса за явки в Париж, рю „Динамит“ 24.

И пак всичко стана точно според думите на незнайния ТГ: хванаха хитрия лисугер Селиванов, може да се каже, с голи ръце, което в Петербург не би им се присънило дори. Причакаха го във входа. Грин го хвана отзад за лактите, а Рахмет му заби кинжала. За Бойната група се зашумя вече и в Европа.

Третото писмо намери на пода в антрето. Това стана тази година, когато четиримата живееха на Василевски остров. Този път изпращачът ги насочи към полковник Пожарски, пробивен циник от новата жандармерийска генерация. Есента Пожарски беше разгромил варшавския филиал на партията, а наскоро в Кронщад пипна моряшка анархистична организация, подготвяла взривяване на императорската яхта. За награда му се даде висок пост в Департамента на полицията и нашивка на царски адютант.