Борис Акунин - Статски съветник

Грин, който още се олюляваше след дрезината, каза на свръзката (със странен прякор Игла):

— Слабо работите, московчани. Агент в явката — това е провал за цялата Бойна група.

Каза го без злоба, просто констатира факта, но Иглата се обиди.

Грин почти нищо не знаеше за нея. Май била от богато семейство. Слаба, върлинеста стара мома. Бледи стиснати устни, суха коса, стегната на кок отзад. В революцията има много такива.

— Ако работехме слабо, нямаше да разкрием Ларионов — озъби се тя. — Грин, непременно ли ви трябва квартира с телефон? Това не е никак лесно.

— Знам, но телефонът е задължителен. Бързи връзки, сигнал за тревога, предупреждения — обясни той и мислено се зарече занапред във важните случаи да се оправя сам, без помощта на партията.

— Тогава ще трябва да ви изпратя на един от резервните адреси при някой симпатизант. Москва не е Петербург, малцина имат лични телефони.

Така групата се озова у хонорувания доцент. За него Иглата каза, че е по-скоро либерал, отколкото революционер, и не одобрява терористичните методи, но нищо, иначе е честен човек с напредничави възгледи и няма да откаже помощ, а не е задължително да знае подробностите.

Тя заведе Грин и хората му до една хубава сграда за наематели на „Остоженка“ (обширен апартамент на последния етаж, това е добре, защото има излаз към покрива) и преди да си тръгне, кратко и делово обясни на изнервения стопанин елементарните правила на конспирацията.

— Вашата сграда е най-високата в тази част от града, това е удобство. От моето жилище виждам с бинокъл прозорците ви. Ако всичко е наред, не пускайте щорите в хола. И двете щори спуснати означава провал. Едната — сигнал за тревога. Аз ще ви телефонирам, ще търся професор Брант. Вие ще ми отговорите или: „Имате грешка, тук е друг телефонен номер“, и тогава незабавно ще дойда, или: „Имате грешка, това е телефонният номер на доцент Аронзон“ — тогава ще пратя на помощ бойния отряд. Запомнихте ли?

Аронзон кимна, жълт-зелен, а когато Иглата си тръгна, смънка, че „другарите“ могат да се разположат както им е удобно, че е освободил прислугата, а той самият, ако им потрябва, ще си е в кабинета. И през изтеклия половин ден не си показа носа. Това е то, „симпатизант“. Не, не могат да останат тук две седмици, веднага реши Грин. Още утре трябва да сменят адреса.

— Защо да спим? — сви рамене Рахмет. — Тоест вие, скъпи господа, както искате, а аз бих отскочил до юдата Ларионов, докато още не е наясно, че е разкрит. На „Поварска“ двайсет и осем ли беше? Не е много далече.

— Вярно! — подкрепи го Пилето. — И аз бих отишъл. Дори по-добре да ида сам, защото вие се отчетохте за днес. Ще се справя, вярвайте ми. Той ми отваря, аз питам: „Вие ли сте инженер Ларионов?“ — да не би по грешка да убия невинен човек. И после казвам: „Ето ти, предател!“ Стрелям в сърцето му три пъти за по-сигурно и бягам. Лесна работа.

Рахмет отметна глава и звучно се разсмя.

— Лесна работа, а? Стреляй, пък да те видим. Когато на плаца гръмнах от упор Фон Бок, на оня му изскочиха очите, Бога ми. Две такива червени кълба. После все го сънувах. Будех се в студена пот. Лесна работа…

Грин си помисли: а Шверубович с окапалото лице не го ли сънуваш?

— Нищо, щом си заслужава, може — категорично заяви Червенушката, пребледня и моментално без никакъв преход пламна. Оттам и прякорът му — заради руменото лице и светлия пух на бузите. — Предавал е свои тая гадина!

Грин го познаваше отдавна, още отпреди да се захване с другите двама. Червенушката беше много особено момче — от скъпоценна порода. Син на обесен цареубиец и народоволка, умряла при гладен протест в единична килия. Рожба на невенчани родители, некръстен в черква, отгледан от другари на баща си и майка си. Първият свободен човек на бъдеща свободна Русия. Главата му не е задръстена, душата му не е затлачена. Някой ден такива момчета ще са обичайно явление, но сега той е един-единствен, безценен продукт на мъчителна еволюция, затова Грин никак не искаше да го взима в групата.

Но как да не го вземе? Преди три години, когато след бягство от каторгата по дълги околни пътища се прибираше вкъщи — през Китай, Япония, Америка, — му се наложи да се задържи в Швейцария. Киснеше там бездейно, чакаше да го прехвърлят през границата. А Червенушката току-що го бяха изпратили от Русия след арест на поредните му настойници. В Цюрих нямаше на кого да поверят момчето и се обърнаха към Грин. Той се съгласи, защото по него време нямаше никаква друга възможност да е полезен за партията. Прехвърлянето се забави, после просто се провали и докато се организира друг канал, мина цяла година.