Борис Акунин - Статски съветник

— Знам го Милников — умислено рече чиновникът. — Евстратий Павлович, ако не се лъжа? Виждал съм го как работи, бива го. Май беше се издигнал от най-долното стъпало?

— Да, израсна от обикновен стражар. Няма образование, но е буден, съобразителен, сече му пипето. Агентите душа дават за него, а и той им е верен закрилник. Злато човек, много съм доволен от него.

— Злато ли? — усъмни се Фандорин. — Аз пък с-съм чувал, че не му е чиста работата. Не се простира според чергата си и дори май имало някакво вътрешно разследване за прахосани служебни суми?

Бурляев интимно сниши глас:

— Ераст Петрович, Милников разполага с доста средства за поощряване на агентите. Как харчи тези пари не ми влиза в работата. За мен е важно службата му да е на висота и Евстратий Павлович ми го осигурява. Какво повече?

Чиновникът за специални поръчения обмисли чутото и явно не намери причина да възрази.

— Добре. А що за човек е Зубцов? Почти не го познавам. Тоест виждал съм го, естествено, но никога не съм работил с него. Правилно ли съм запомнил, че е от б-бившите революционери?

— Абсолютно вярно — с видимо удоволствие заразказва началникът на Тайната полиция. — Тази история ми е гордостта. Лично съм арестувал Сергей Виталиевич още когато беше студент. Доста зор видях с него — отначало се зъбеше като същинско вълче. И в карцера лежа на хляб и вода, и съм го навиквал, и с каторга съм го плашил. Ала го победих не със закани, а с преубеждаване. Гледам го — умна глава, такива поначало не са склонни към насилствени методи. Бомбата и револверът са за тъпаците, дето не им увират главите, че срещу ръжен не се рита. А моят Сергей Виталиевич, нали го виждам, си пада по разсъждения за парламентаризма, за съюз на здравомислещите патриоти и прочее. Направо с удоволствие провеждах разпитите, понякога, ако щете, вярвайте, до сутринта съм се заседявал в предварителния арест. Забелязах, че критично преценява другарите си от кръжеца, разбира тяхното тесногръдие и обреченост, търси изход: как да се пребори социалната несправедливост и същевременно да не се взриви страната с динамит. Това много ми хареса. Уредих да се закрие случаят му. Другарите му, не ще и дума, го заподозряха в предателство, отрекоха се от него. Заболя го — той беше чист пред тях. Може да се каже, че му останах единствен приятел. Срещахме се, говорехме си едно-друго, аз му разказвам доколкото можех за своята работа, за разни трудности и спънки. И представете си, Сергей Виталиевич взе да ми дава съвети — как по-успешно да говоря с младите, как да различавам пропагандатора от терориста, какво да прочета от революционната им литература и прочее. Изключително ценни съвети. Веднъж на чашка коняк му рекох: „Сергей Виталиевич, душко, привързах се към вас през тези месеци и ми е криво да ви гледам как се блъскате между две истини. Аз разбирам, че вашите нихилисти имат своя си истина, но за вас вече няма път назад. Така че, викам, приобщете се към нашата истина, тя е по-реалната, Бога ми. Виждам, че сте истински руски патриот, не ви е грижа за техните Интернационали. Е, аз също съм патриот като вас, давайте заедно да помагаме на Русия.“ И какво? Той премисли нещата, след някой и друг ден написа писма на предишните си другари, че пътищата им се разделят, и подаде прошение да бъде приет на служба при мен. Сега ми е дясна ръка и далеч ще стигне, вярвайте ми. Между другото ви е пламенен привърженик. Просто е влюбен във вас, честна дума. Все това му е на устата — дедуктивните ви методи. Понякога направо ме обзема ревност — подполковникът се засмя, предоволен, че хем се представи в добра светлина, хем и ловко се подмаза на бъдещия си началник, но Фандорин по обичайния си маниер изведнъж заговори за съвсем друго:

— Иван Петрович, името Д-Диана говори ли ви нещо?

Усмивката на Бурляев се изпари, лицето му сякаш се вкамени и отчасти дори загуби обичайния си израз на грубовато войнишко прямодушие — погледът му стана остър, бдителен.

— Може ли да полюбопитствам, господин статски съветник, защо се интересувате от тази дама?

— Може — безизразно отговори Фандорин. — Издирвам източника, от който сведенията за нашия охранителен план са стигнали до т-терористите. Засега успях да установя, че освен в Департамента на полицията с подробностите сте били запознати с-само вие, Милников, Зубцов, Сверчински и неговият адютант. Полковник Сверчински предполага, че относно мерките за безопасност може да е била осведомена „сътрудничката“ с агентурно име Диана. Познавате я, нали?