Борис Акунин: Статски съветник

Фандорин отпрати шейната обратно в генерал-губернаторската конюшня и след пет минути чиновникът за специални поръчения и руменобузият му спътник крачеха по булевард „Тверской“, където вече бяха наизлезли за разходка смаяни от неочакваната природна амнистия тълпи, макар че метачите тепърва започваха да разчистват снега от алеите.

Ераст Петрович забеляза, че хората го поглеждат ту с уплах, ту със съчувствие, ту просто с любопитство, и отначало не разбра какво става. А, да, нали на крачка го следва юначага в жандармерийски шинел, с кобур и сабя. Наистина сякаш униформен придружител отвежда нанякъде приличния на вид господин с кожено палто и цилиндър. Насреща му се зададоха двамина студенти от политехниката, той изобщо не ги познаваше, но младежите кимнаха на „арестанта“, а „заптието“ изгледаха с омраза и презрение. Ераст Петрович обърна глава към поручика, който беше все така усмихнат и май изобщо не беше забелязал враждебността на младите мъже.

— Смолянинов, очевидно ще прекарате с мен близките няколко дни. Не ходете с мундир, това може да навреди на работата ни. Облечете се цивилно. И впрочем отдавна се канех да ви п-питам… Как така се оказахте в Жандармерийския корпус? Баща ви не беше ли таен съветник 2 2 Тоест високопоставен държавен чиновник от трети клас, обикновено на висока служба, от ранга на зам.-министър. — Б.пр. ? Можехте да сте в г-гвардията.

Поручикът възприе въпроса му като покана да намали почтителната дистанция, с един разкрач настигна чиновника и тръгна редом с него.

— Какво да търся в гвардията? — ведро откликна Смолянинов. — Паради и гуляи — скука. А в жандармерията си е удоволствие. Тайни поръчения, проследяване на опасни престъпници, понякога се случват и престрелки. Помните ли миналата година анархиста, дето се барикадира в една вила в Новогиреево? Цели три часа се стреляхме, рани двама наши. За малко и мен да ме уцели, куршумът изсвистя до бузата ми. Още половин сантиметър — и щеше да ми остане белег — произнесе последните думи с явно съжаление за изпуснатата възможност.

— А не ви ли обижда… хм… неприязненото отношение, с к-което хората, особено вашите връстници, възприемат сините мундири? — Ераст Петрович с голям интерес се взря в спътника си, но видя в погледа на Смолянинов все същата безметежност.

— Не им обръщам внимание, защото служа на Русия и съвестта ми е чиста. А предубеждението срещу Жандармския корпус ще се разсее, когато всички разберат колко много правим за закрилата на държавата и жертвите на насилие. Нали знаете, емблемата, утвърдена за нашия корпус от император Николай Павлович, е бяла кърпа, която да обърше сълзите на нещастните и страдалците.

Простодушният му ентусиазъм накара статския съветник пак да го погледне и онзи заговори още по-пламенно:

— Смятат за срамна службата ни, защото почти нищо не знаят за нея. А всъщност никак не е лесно да станеш жандармерийски офицер. Първо, приемат само потомствени дворяни, защото ние сме основните защитници на престола. Второ, избират най-достойните и образованите измежду армейските офицери, само най-успешно завършилите школата. Недопустимо е и най-малкото служебно петънце, не дай си Боже да имаш неуредени борчове. Жандармеристът трябва да е с чисти ръце. Знаете ли какви изпити държах? Ужас! За съчинението си на тема „Русия през XX век“ изкарах пълен отличен, и пак ми се наложи да изтърпя почти цяла година за приема, а след завършването още четири месеца чаках да ме назначат. Впрочем папа ме уреди в Московското управление.

Смолянинов спокойно можеше да пропусне тази подробност, тъй като Ераст Петрович вече достойно беше оценил честността на младежа.

— И какво е бъдещето на Русия през двайсети век? — попита Фандорин и погледна защитника на престола с явна симпатия.

— Величаво! Само трябва да се пренастроят умовете на просветеното общество от разрушителност към съзидание, а непросветените трябва да се образоват и постепенно да бъде възпитано у тях чувство на самоуважение и достойнство. Това е най-важното! Не се ли направи, Русия ще бъде изправена пред чудовищни изпитания…

Но пред какви именно изпитания ще се изправи Русия Ераст Петрович не успя да разбере, защото вече бяха свърнали по „Болшой Гнездниковски“ и стигнаха до скромна зеленикава двуетажна къща, в която се намираше Московската тайна полиция.

Ако човек не беше запознат изтънко със сложните разклонения на руската държавност, трудно можеше да си изясни разликите между Тайната полиция и Губернското жандармерийско управление 3 3 Тайната полиция е местен орган на Департамента на полицията, отговаря за политическите разследвания и надзор, има агенти за външно наблюдение и тайни агенти в политическите партии. Създадена в Петербург през 1866 г., от 1880 г. и в Москва. Премахната е след Февруарската революция. Губернското жандармерийско управление е местен орган на политическата полиция в Руската империя от 1867 до 1917 г. Провежда дознания и извършва арести по политически случаи, осъществява политически разследвания и надзор. — Б.пр. . На книга първото издирваше политически престъпници, а второто провеждаше дознанията, но тъй като в тайните разследвания издирването и дознанието са неразделни, двете ведомства вършеха едно и също: изтребваха революционната язва по всички предвидени и непредвидени от закона начини. И жандармеристите, и тайните полицаи бяха хора на място, многократно проверявани и допуснати до съкровените тайни, обаче Жандармерийското управление се подчиняваше на щаба на Отделния жандармерийски корпус, а Тайната полиция — на полицейския департамент. Хаосът още повече се увеличаваше поради факта, че ръководителите на Тайната полиция често биваха от Жандармерийския корпус, а в жандармерийските управления служеха чиновници от департамента. Очевидно навремето някой мъдър и опитен човек с доста неблагоприятно мнение за човешката природа е решил, че само едно наглеждащо и надзираващо око не стига в размирната империя. Дори и Господ е дал на човеците не една, а две зеници. С две очи по-ясно се съзират крамолите, а и намалява рискът, че само едно око с изключителни права твърде ще се възгордее. Затова по отдавнашна традиция между двете разклонения на политическата полиция царяха ревниви и неприязнени отношения, което не само се смяташе в реда на нещата, но дори се поощряваше.