Борис Акунин: Статски съветник

— Не са непременно агент-провокатори. Понякога са просто информатори. Без тях дейността ни е невъзможна.

— Откъде шпионите ви ще са наясно с подробности по посрещането на тайния гост, та дори и с външността ми? — събра черните си гайтан-вежди Ераст Петрович. — Не разбирам.

Полковникът явно изпадна в затруднение. Той леко се изчерви, още по-безжалостно заусуква мустак и поверително сниши глас:

— Има всякакви агенти. Между тях и упълномощените офицери се създават различни отношения. Понякога въз основа на съвсем лични… хмм… бих казал дори, интимни контакти… Нали разбирате.

— Не — потръпна Фандорин и се взря в събеседника си почти стреснат. — Не разбирам и не желая да разбирам. Искате да кажете, че служители от жандармерията и Тайната полиция в интерес на работата влизат в мъжеложски отношения с агентите?

— О, защо непременно мъжеложски? — плесна ръце Сверчински. — Сред „сътрудниците“ има достатъчен брой жени, и то обикновено млади и доста хубавки. Нали знаете колко свободно гледа днешната революционна и околореволюционна младеж на половите въпроси.

— Да-да — сконфузи се статският съветник. — Чувал съм. Всъщност не си п-представям съвсем ясно дейността на т-тайната полиция. Досега някак не ми се е случвало да се занимавам с революционери, а главно с убийци, мошеници и чужди шпиони. Но вие явно ме насочвате към някого от офицерите в Тайната полиция, Станислав Филипович. Към кого? Кой от тях поддържа съмнителни връзки според вас?

Полковникът още към половин минута запази на лицето си израза на нравствено терзание, после сякаш се реши и прошепна:

— Ераст Петрович, драги мой, не ще и дума, тук нещата са съвсем лични, но тъй като ви познавам като човек крайно скрупульозен и с твърде широки възгледи, не мога да си позволя да премълчавам, още повече в случая от особена важност, пред който бледнеят всячески субективни основания, спрямо чиито… — Сверчински окончателно се заплете и премина към съвсем простичък изказ: — Разполагам със сведения, че подполковник Бурляев поддържа връзки с така наречената Диана — което, естествено, е агентурен прякор. Много тайнствена особа, безкористно сътрудничи на властите, от идейни съображения, затова тя поставя собствените си условия. Не знаем например нито името й, нито къде живее — само адреса на конспиративната квартира, която й плаща департаментът. Очевидно е госпожица или дама от благородническо потекло. Има многобройни и твърде полезни познанства в революционните среди в Москва и Петербург, прави наистина безценни услуги на полицията…

— Любовница е на Бурляев и той може да е споменал нещо пред нея, така ли? — нетърпеливо го прекъсна Фандорин. — Това ли намеквате?

Станислав Филипович разкопча коравата яка, приведе се по-близо.

— Аз… не, не съм сигурен, че му е любовница, но не е изключено. Никак дори не е изключено. И ако е така, Бурляев като нищо може да е издал някакви подробности. Разбирате ли, двойните агенти, и то от такава класа, са доста непредсказуеми. Днес сътрудничат на нас, утре обръщат нещата…

— Добре, ще го имам предвид. — Ераст Петрович се замисли, после внезапно смени темата: — Предполагам, Фрол Григориевич ви е т-телефонирал да ми съдействате всецяло?

Сверчински сложи ръка на сърцето си — сиреч: с каквото мога да ви бъда полезен.

— Тогава вижте какво. За разследването ще ми е необходим свестен п-помощник, който същевременно да е офицер за свръзка. Давате ли ми вашия Смолянинов?

Статският съветник остана съвсем за малко в жълто-бялата сграда, не повече от половин час, но когато излезе навън, градът беше неузнаваем. Вятърът се отегчи да вихри бялата фъртуна из кривите улици, снегът се натрупа по покриви и плочници на пръхкави преспи, небето, което доскоро изобщо не се виждаше, вълшебно се проясни и се оказа, че не е прихлупено и клисаво, а напротив — много високо, радостно синьо и увенчано с мъничък, но бляскав като жълтица златен диск. Над къщите, не щеш ли, изникнаха като елхови украшения куполите, заблестя в многоцветни пръски новороденият сняг и Москва направи любимия си фокус — превърна се от жаба в такава принцеса, че само ахваш и дъхът ти спира.

Ераст Петрович се огледа и спря, почти заслепен от сиянието.

— Каква красота! — възкликна поручик Смолянинов, но се засрами от прекалената си възторженост и намери за необходимо снизходително да добави: — Брей че метаморфози… Накъде сега, господин статски съветник?

— В Тайната полиция. Наистина прекрасно време. Д-да повървим пеша.