Борис Акунин - Статски съветник

По-трудно придоби богатирската сила. Грин по природа беше здрав, но непохватен и с тънки кости. Седмица след седмица, месец след месец той по десет, дванайсет, четиринайсет часа на ден тренираше за телесна сила. Действаше по собствен метод. Раздели мускулите на нужни и ненужни и не си губеше времето за безполезните. Започна от упражнения за пръстите и продължи, докато не се научи с лекота да прегъва с палеца и показалеца не само петачета, но и трикопеечни монетки. После си заякчи юмруците — удряше в дебела дъска, разкървавяваше си ставите, мажеше ги с йод и пак удряше, докато пестниците му не станаха целите в мазоли, а дъската не започна да се разтрошава от един удар. Когато дойде ред на плещите, се хвана общ работник в мелница и вдигаше шейсет и пет килограмови чували. Гръбните и коремните мускули разви с френска гимнастика. Краката — с колоездене, при това катереше с велосипеда стръмнини, а на слизане го носеше на рамо.

Най-трудно му беше с нравствената чистота. От обилна храна и битови удобства бързо се отучи, макар и майка му да плачеше, когато той се каляваше с глад или в дъждовни октомврийски нощи отиваше да спи на железния покрив. Но телесните щения не успяваше да потисне. Не помагаха ни глад, ни сто набирания на патентована английска успоредка. Веднъж реши да избие клина с клин — да се отврати от половото желание. Вдигна се до околийския град и на гарата плати на най-гнусната от всички уличници. Никаква полза, положението даже се влоши. Значи оставаше само да разчита на силната си воля.

За година и четири месеца Грин превърна себе си в кибритена клечка. Още не беше решил как ще намери кутията, о която ще се драсне, за да изгори, но вече знаеше, че по безкръвен начин няма да стане, затова се подготви всестранно. Научи се безпогрешно да стреля по мишена. От дванайсет крачки уцелваше малък пъпеш с нож, който мълниеносно измъкваше от пояса си. Изчете учебниците по химия и по собствена рецепта направи взривна смес.

Трепетно следеше небивалото преследване, което решителни хора от „Народна воля“ бяха предприели срещу самия цар 6 6 „Народна воля“ — най-значителната революционна организация в Русия, създадена в Петербург през август 1879 г. Провежда агитация сред населението и извършва терористични действия — 8 покушения срещу Александър II, убит на 1 март 1881 г. от Игнат Грипевицки (ок. 1856–1881), който е смъртоносно ранен и загива в същия атентат. — Б.пр. . Царят все се спасяваше, закриляше го тайнствена сила, която всеки път по магичен начин му спасяваше живота.

Грин изчакваше. Той започна да се досеща какво означава тази магична сила, но още не смееше да повярва на невероятното си щастие. Нима историята е избрала него, Григорий Гринберг? В края на краищата той беше просто хлапе, едно от стотиците или хилядите също такива момчета, които копнееха за краткия живот на запалената кибритена клечка.

Изчакването приключи в един мартенски ден, когато застоялата река затрещя и се заизгъва преди ледохода.

Но беше сбъркал. Историята избра не него, а друго момче, малко по-голямо. То хвърлило бомбата, разкъсала краката на императора и собствените му гърди. Преди да умре, за малко дошло на себе си, на въпроса за името си отговорило „не знам“ и угаснало, обсипано от проклятията на съвременните, но заслужило вечната памет на потомците. Съдбата подмами Грин и го изигра, но не го изостави, не го изпусна от мощната си прегръдка, а го повлече, онемял от разочарование, по околни пътища към целта.

Погромът започна, когато синът на аптекаря беше извън града. Обзет от ненаситно ревниво любопитство, той отиде за два дни до Киев да научи подробностите за цареубийството — вестникарските материали бяха неясни и повече наблягаха на верноподаническите излияния.

В неделя сутринта в православното предградие оттатък реката удари камбаната. Кръчмарят Митрий Кузмич, специално изпратен в Белоцерковск, се върна с потвърждение, че слухът е верен: царят император е убит от чифути. Давайте да ги трепем тогава, никой няма да ни спре.

Тръгнаха на тумба по железопътния мост, който разделяше градчето на две части, православна и юдейска. Вървяха мирно-кротко, с хоругви и песнопения. Не сториха нищо на пресрещналите ги представители — равина, директора на еврейското школо и отговорника на тържището, — но и не ги изслушаха. Просто ги изместиха от пътя си и продължиха по тихите улички със затворени капаци на прозорците. Доста време само се надъхваха — трябваше им подтик, за да си отворят душите.