Борис Акунин - Статски съветник

Самият Грин навремето беше лазурен — мек, топъл, безформен. После, когато реши да се промени, лазурът намаля, изтласкан от строга и ясна пепелявост. С времето синевината се сви някъде вътре в него, вместо основна стана отсянка и Грин придоби светлосив цвят. Същинска дамаска стомана — твърд, студен и неръждаем.

Преобразяването му започна на шестнайсет години. Дотогава Грин беше обикновен гимназист — рисуваше акварелни пейзажи, рецитираше Некрасов и Лермонтов, влюбваше се. Всъщност още тогава се отличаваше от съучениците си дори само поради факта, че всички те бяха руснаци, а той не. Другите не го закачаха, не му викаха „чифут“, защото усещаха неговата съсредоточеност и скритата му сдържана сила, но бъдещият стоманен човек нямаше и не можеше да има приятели. Другите гимназисти бягаха от час, вдигаха шум в класната стая и преписваха от пищови, а Грин трябваше да се бори само за отлични оценки и да се държи съвсем примерно, защото иначе щяха да го изключат, а баща му нямаше да го понесе.

Вероятно лазурният юноша щеше да завърши благополучно, да следва и да стане лекар или може би художник, кой знае, но изведнъж генерал-губернаторът Чирков реши, че евреите в града са станали прекалено много и разпореди аптекари, зъболекари и търговци с ограничения за пребиваване в границите на заселването 4 4 В Русия от 1791 до 1917 г. — предели на позволеното постоянно местожителство за евреи, обхваща 15 губернии в Полша, Литва, Белорусия, Бесарабия, Курландия (най-западната област на днешна Латвия), Украйна, Кавказ и Средна Азия. — Б.пр. да се натирят обратно, откъдето са дошли. Баща му беше аптекар и семейството се озова в малък южен градец, който Гринберг старши беше напуснал преди години, за да се изучи и добие уважавана професия.

Грин по природа беше склонен да откликва на злобната, тъпа несправедливост с искрено недоумение, което преминаваше в остро физическо страдание и парещ гняв, за да избие в непреодолима жажда за ответно действие.

Злобната, тъпа несправедливост се ширеше навсякъде. Тя и по-рано го беше измъчвала, но момчето до някое време успяваше да се престори, че има и по-важни неща: да осъществи бащините си надежди, да се изучи на полезен занаят, да открие и развие у себе си онова, заради което беше дошъл на този свят. Но тогава злобната тъпота го връхлетя като огнедишащ, всепомитащ локомотив, срина го под насипа и Грин повече не можеше да се съпротивлява на природния инстинкт за противодействие.

Имаше цяла година на разположение. По идея се подготвяше за завършителните изпити и наистина много четеше — Гибън, Лок, Мил, Гизо 5 5 Първите трима — английски автори от XVII-XIX в. в областта на историята, философията, икономиката, последният — френски държавник и историк. — Б.пр. . Искаше да разбере защо хората взаимно се изтезават, кои са корените на несправедливостта и как тя може да бъде премахната. В книгите нямаше конкретни отговори, но ако се вглъбеше, можеше да ги прочете между редовете.

За да не затъне в блатото, да не изгние, обществото се нуждае от периодично разтръскване, което се нарича революция. Напредват нациите, които са минали през такава болезнена, но необходима операция, и колкото по-рано, толкова по-добре. Класата, която твърде дълго е останала на върха, става като мъртва вроговена кожа, порите на страната се запушват и от задушаващата атмосфера сред обществеността нараства безсмислието и произволът. Държавата се руши като неподдържана сграда и ако съсипията я е сринала безвъзвратно, няма никакъв смисъл да се крепи и кърпи разнебитената постройка. Тя трябва да се изгори и върху пепелището й да се изгради нов дом, здрав и светъл.

Но пожарите не пламват от само себе си. Необходими са хора, съгласни да изпълнят ролята на кибритена клечка, която, изгаряйки, ще възпламени големи огньове. Само от мисълта за подобна съдба му секваше дъхът, Грин беше съгласен да стане кибритена клечка и да изгори, но и разбираше, че само съгласие не стига.

Изисква се стоманена воля, огромна сила, безупречна чистота.

Воля имаше по рождение, само трябваше да я развие. И той разработи цяла програма за преодоляване на слабостите — основните си врагове. Страха от високо: нощно време с часове крачеше напред-назад по парапета на железопътния мост и се насилваше да не откъсва очи от мазната черна вода. Отвращението: хващаше змии в гората и не извръщаше глава от гнусната съскаща уста, докато хлъзгавият петнист камшик неистово се усукваше по голата му ръка. Свенливостта: ходеше до околийския град по време на панаир и пееше там под звуците на латерната, а слушателите припадаха от смях, защото мрачното малоумно еврейче нямаше ни глас, ни слух.