Борис Акунин: Диамантената колесница

— На Малкото знание — да. Но не желая вашето Голямо знание.

— Добре, така да бъде. За начало забрави всичко, на което си се учил. Включително и онова, на което съм те научил аз. Едва сега пристъпваме към истинското учение. Ще започнем от великото изкуство киай: как да се концентрира и да се насочва духовната енергия ки и как да се запази неподвижността на собствената шин, която западните хора наричат душа. Гледай ме в очите и слушай.

27 май 1905 година

Татко!

Странно ми е да се обръщам към Вас така, аз от детските си години съм свикнал да наричам „татко“ друг човек, в чийто дом израснах.

Днес Ви гледах и си спомнях всичко, което са ми разказвали за Вас дядо ми, майка ми и моите осиновители.

Пътят ми е към своя край. Бях верен на своя Път и го извървях така, както ме бяха учили, като се стараех да не се поддавам на съмненията. Безразлично ми е как ще завърши тая война. Аз не воювах с Вашата страна, аз преодолявах преградите, които Съдбата, за да ме изпита, издигаше по Пътя на моята Колесница. Най-трудно се оказа изпитанието, което размеква сърцето, но аз успях да преодолея и него.

Не пиша това писмо от сантименталност, а изпълнявам молбата на покойната ми майка.

Веднъж тя ми каза: „В света на Буда стават много чудеса и може някой ден да се случи така, че да срещнеш своя баща. Кажи му, че планирах да се разделя с него красиво, но твоят дядо не склони: «Ако искаш твоят гайджин да остане жив, ще изпълниш моята воля. Той трябва да те види мъртва и обезобразена. Само тогава ще направи онова, което ми трябва.» Постъпих така, както ми заповяда той, и това ме измъчва цял живот.“

Зная тая история, чувал съм я много пъти — как майка ми е оцеляла след взрива, понеже успяла да влезе в скривалище, как дядо ми я измъкнал от развалините, как тя лежала на погребалната клада, лицето й наполовина омазано с черна глина.

Не зная само какво значи изречението, което майка ми поръча да Ви предам, ако се случи чудо и ние с Вас се срещнем.

Ето това изречение: You can love.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4178

Издание:

Борис Акунин. Диамантената колесница

Превод: Владимир Райчев

Редактор: София Бранц

ИК „Еднорог“, София, 2006 г.

ISBN: 954–365–006–3

Първите два абзаца на книгата дословно повтарят началото на разказа на Александър Куприн „Щабкапитан Рибников“, написан през 1905 г. Оттам са взети и физическото описание на героя, и дори някои отделни характерни словосъчетания и цели пасажи. — Б.пр.

Щабкапитан — Звание в руската армия до 1917 г., по-ниско от капитанското, отговаря на 9 клас по таблицата на ранговете.

През 1722 година Петър Първи със законодателен акт определя реда за служебен растеж на чиновничеството. Въведената от него структура, наречена „Табель о рангах“ (таблица за ранговете), с малки корекции съществува до февруарската революция през 1917 година. Установени са 14 ранга, наричани „класни чинове“, като за висш се е считал първи клас. Таблицата предоставя възможност за съпоставяне на всички държавни длъжности в три паралелни реда — военен, граждански и придворен. В тази книга гражданските чинове ще бъдат сравнявани с военните чинове за сухопътните войски, например: колежки секретар — чин 10 клас, равняващ се на поручик.

Като цяло таблицата предвижда 6 оберофицерски чина: от прапоршчик до капитан в армията, съответно от колежки регистратор до титулярен съветник в държавната йерархия; 5 щабофицерски чина от майор до бригадир в армията, респективно от колежки асесор до статски съветник в гражданската служба. Трите генералски чина са от генерал-майор до фелдмаршал във военната служба и от действителен статски съветник до действителен таен съветник в цивилната. Аналогична е стълбицата във флота и в придворната служба, на които няма да се спираме тук. Гвардейските звания, запазвайки същите наименования като в армията, са с два класа по-високи. Например армейският подпоручик е служител 12 клас, докато гвардейският има 10 клас. Омъжените жени се представят с титлите на съпрузите си, например: „госпожа тайна съветница“.

В съответствие с класния чин е и обръщението към носителя му: чиновниците първи и втори клас се именуват „високопревъзходителство“, към класове 3 и 4 обръщението е „превъзходителство“, чиновникът 5 клас е „високородие“, но понякога може да бъде наречен и „високоблагородие“, което е обръщение към чиновниците от по-ниските 6, 7 и 8 клас. Останалите — от 9 до 14 клас се наричат „благородие“.