Борис Акунин: Диамантената колесница

Докато титулярният съветник се наслаждаваше на новопридобитата свобода на дишането, Тамба скри револвера обратно под възглавницата, разположи мъртвеца в по-естествена поза, отвори устата му, пръсна нещо вътре и върху устните избиха мехурчета пяна. Разтвори яката на пижамата и избърса единствената капчица кръв.

— Край, тръгваме си! Да не подлагаме на риск нашия приятел Сирота. Защо се бавиш?

Заедно с дишането се бе завърнала и ясната мисъл на Фандорин. Той гледаше Тамба и сякаш за първи път го виждаше истински — целия, до пълна прозрачност.

— Нашия приятел! — повтори Ераст Петрович бавно. — Разбира се, цялата работа е в Сирота. Ето за какво съм ти бил нужен. Ти би могъл да отмъстиш на Дон и без мен. Но това не ти стига, ти искаш да възстановиш съюза си с мощната организация, създадена от Цурумаки. Съобразил си, че ако Дон си иде, организацията ще оглави Сирота, неговата дясна ръка. Особено ако ти му помогнеш. Но не си знаел как да стигнеш до Сирота. Тогава реши да ме използваш. Прав ли съм?

Джонинът мълчеше. В прореза на маската очите му горяха с жарък, неугасим огън. А неудържимият поток на освободената мисловна енергия носеше Фандорин все по-нататък.

— Не можех да дишам! Сега си спомням как започна всичко! Там, пред погребалния огън, когато ме спря, ти притисна гърдите ми! Мислех си, че не мога да дишам от потрес, а всъщност това са били твоите номера! С наполовина парализирани дробове, с изтръпнала душа и вцепенен разум бях като восък в твоите ръце. И сега ми олекна не заради смъртта на врага — ти ме тупна по гърба! Но аз свърших своята работа, повече няма полза от мен. И ти ще ме убиеш. Дон беше злодей, но в неговите жили течеше гореща, жива кръв. Истинският акунин не е той, а ти — със студеното си сърце, което не познава любовта и благородството! Ти и дъщеря си не обичаше. Горката Мидори! На погребението й си мислел само как по-изгодно да използваш нейната смърт!

Изглежда, способността на Ераст Петрович да мисли ясно още не се бе възстановила напълно. В противен случай той не би изкрещял обвиненията си на глас, не би се издал, че е разгадал играта на стария шиноби.

Имаше само един начин да се оправят нещата. Титулярният съветник ръгна отровната пръчица в гърдите на интриганта, но Тамба очакваше нападението. Той избягна удара, чукна леко Фандорин по китката и ръката му увисна като въже. Джонинът тутакси вдигна дървеното оръжие.

Ераст Петрович не бе в състояние, в което би се вкопчил в живота. Той подхвана изтръпналата си ръка, обърна се с лице към Тамба и зачака удара.

— Прав си в изводите си само донякъде — рече джонинът и прибра пръчицата. — Да, аз съм истински акунин. Но няма да те убия. Да си вървим. Всеки момент може да се свестят часовите. Тук не е мястото, нито времето за обяснения. Пък и те ще бъдат дълги. Да вървим! Ще ти разкажа за Диамантената колесница и за истинския акунин.

Тамба рече:

— Скоро ще изгрее слънцето. Ние е теб ще се качим на скалата, ще гледаме изгрева и ще разговаряме.

Те се върнаха на мястото, където ги чакаше мрачният и обиден Маса. Преоблякоха се.

Ераст Петрович вече бе проумял защо старият нинджа не го бе убил в павилиона. Това би нарушило версията за естествената смърт на Дон и би попречило на Сирота да заеме мястото на покойния.

Можеше да направи само едно нещо: да се опита да спаси Маса.

Титулярният съветник дръпна слугата си настрана, връчи му една бележка и му нареди да тича в консулството при Доронин.

Тамба наблюдаваше тая сцена равнодушно — изглежда, беше сигурен, че Маса няма къде да му избяга.

Може и така да беше. Но в бележката пишеше: „Незабавно изпратете моя слуга в посолството, животът му е в опасност.“ Доронин е умен и сигурен човек — ще го изпълни. Може пък Тамба да не посмее да се навре в чуждестранно посолство, за да убие един свидетел, който на всичко отгоре не представлява и някаква сериозна заплаха. В края на краищата на джонина му остана само един помощник.

За да не заподозре Маса нещо гнило, Ераст Петрович му се усмихна весело.

Слугата веднага спря да се цупи, грейна в усмивка, възкликна нещо с радостен глас.

— Щастлив е, че господарят отново се усмихва — преведе Ден. — Казва, че отмъщението е било от полза за господаря. Много съжалява за Мидори-сан, разбира се, но ще има и други жени.

После Маса хукна да изпълнява поръчението, Тамба също пусна племенника си да си върви. Останаха двамата.