Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Отлетях от Хампстед по най-бързия начин и се подслоних под стряхата на една изоставена къща до Темза, където си чистех перата с клюн и гледах небето. След известно време, ниско в небето минаха седем малки сфери от червена светлина. Когато стигнаха до средата на реката, те се разделиха: три продължиха на юг, две отидоха на запад и две на изток. Притиснах се навътре в сянката на покрива, но не можех да не забележа, че Амулета излъчва силно вибриращо пулсиране, докато най-близките търсещи сфери изчезваха надолу по реката. Това малко ме разтревожи; скоро след това отлетях към една греда на половината на височината на един кран от другата страна на реката, където издигаха модерна крайречна жилищна сграда за магьосническото съсловие.

Изминаха пет тихи минути. Реката се блъскаше и въртеше около калните подпори на кея. Пред луната преминаха облаци. Внезапно във всички прозорци на изоставената къща оттатък реката блесна слаба зелена светлина. В нея, търсейки се движеха прегърбени сенки. Не откриха нищо; светлината се събра и се превърна в пламтяща мъгла, която се отдалечи от прозорците и се разсея. Тъмнината отново обгърна къщата. Веднага излетях на юг, стрелвайки се и спускайки се от улица към улица.

Продължих трескавия си бягащ танц из Лондон през половината нощ. Сферите 21 21 Търсещите сфери като тези са вид здрави дяволчета. Притежават огромни несъразмерни уши и една мъхеста ноздра, което ги прави изключително чувствителни към магически импулси и невероятно раздразнителни, ако бъдат подложени на силен шум или противна миризма. Поради това през част от нощта бях принуден да се укривам в канализацията на Ротърхит (Полуостров на р. Темза в Югоизточен Лондон), която в момента се ремонтираше. вече бяха дори повече, отколкото се бях опасявал (очевидно бяха призовани от повече от един магьосник) и се появяваха над мен през равномерни интервали. За да бъда в безопасност, трябваше да продължавам да се движа и дори така на два пъти без малко да ме хванат. Единият път прелетях покрай ъгъла на една административна сграда и почти се сблъсках със сферата, която идваше от другата страна; друга долетя над мен, докато повален от умора се бях сгушил в една бреза в Грийн Парк. И в двата случая успях да избягам преди да пристигнат подкрепления.

Скоро бях на края на силите си. Постоянното натоварване от поддържането на физическата ми форма ме изтощаваше и изразходваше ценна енергия. Затова реших да предприема друга тактика — да намеря място, където пулсирането на Амулета щеше да бъде погълнато от други магически излъчвания. Беше време да се смеся с Тълпата, с Простолюдието: с други думи, с хората. Бях отчаян.

Отлетях обратно към центъра на града. Дори и в този късен час, туристите на площад Трафалгар все още прииждаха в подножието на статуята на Нелсън, като многоцветен прилив, купувайки талисмани на половин цена от официалните търговски будки, сбутани между бронзовите статуи на лъвовете. От площада се издигаше какофония от магически импулси. Беше добро място да се скрия.

Една перната светкавица се стрелна надолу от тъмнината на нощта и изчезна в тясното пространство между две будки. След малко от там изникна младо, тъжно египтянче и си проправи път с лакти през тълпата. Носеше нови, сини дънки и черно ватирано яке върху бяла тениска; имаше също и чифт големи бели маратонки с връзки, които постоянно се развързваха. То се смеси с множеството.

Усетих как Амулета пари на гърдите ми. Той излъчваше на равни интервали малки горещи вълни, по две една след друга като сърдечен ритъм. Искрено се надявах, че този сигнал сега щеше да бъде погълнат от аурите наоколо.

Голяма част от магията тук беше просто шоу, нищо съществено. Площадът беше осеян с лицензирани шарлатани, продаващи дребни талисмани и дрънкулки, одобрени от властите за обща употреба 22 22 Особено популярни бяха едни кристални стъкълца, за които се твърдеше, че излъчват удължаваща живота аура. Хората ги окачваха на вратовете си за късмет. Стъкълцата нямаха никакви магически свойства, но предполагам, че по свой собствен начин те наистина имаха предпазваща функция: всеки, който носеше такова нещо, моментално се обозначаваше като магически невеж и в резултат на това беше игнориран от многото воюващи фракции от магьосници. В Лондон беше опасно човек да има дори и най-малкото магическо познание: в този случай той ставаше полезен и/или опасен — и затова беше лесна плячка за други магьосници. . Ококорени туристи от Северна Америка и Япония нетърпеливо претърсваха купищата многоцветни камъчета и евтините бижута, опитвайки се да си спомнят зодиите на роднините си в къщи, докато бяха търпеливо подканяни от говорещите кокни 23 23 Кокни — вид диалект в Източен Лондон. — Бел.прев. весели търговци. Ако не бяха проблясващите светкавици на фотоапаратите, щях да си помисля, че съм обратно в Карнак 24 24 Град в Египет, известен с храмовете си. — Бел.прев. . Сключваха се сделки, надаваха се щастливи викове, всички се усмихваха. Беше една неизменна картина на наивността и алчността.