Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

— Спри! — извика то. — Махай се!

Шумоленето, почукванията и пърхането спряха моментално. Люлеенето на абажура се забави, намаля и накрая спря.

Стаята се успокои.

Поемайки жадно дъх, момчето застина с гръб към вратата, наблюдавайки помещението. Не се чу нито звук.

После си спомни за очилата, които все още държеше в ръка. Някъде от лепкавата мъгла на страха си припомни, че господарят му беше казал да си ги сложи преди да се върне. Може би ако го направеше, вратата щеше да се отвори и щеше да му бъде позволено да изкачи стълбите към безопасността.

С треперещи пръсти той вдигна очилата и си ги сложи.

Стотици малки демони изпълваха всеки сантиметър от пространството пред него. Бяха струпани един върху друг из цялата стая, като семки на пъпеш или пък като фъстъци в пакет, едни стъпили върху лицата на други и с лакти забити в коремите. Бяха наблъскани толкова нагъсто, че дори килимът не се виждаше от тях. Гледаха злобно и гадно, седяха на бюрото, висяха от лампите и библиотеките и се носеха във въздуха. Някои пазеха равновесие върху стърчащите носове на други или висяха на крайниците им. Няколко имаха огромни тела с глави като портокали; при други беше обратното. Виждаха се опашки, криле, рога, брадавици и допълнителни ръце, усти, крака и очи. Имаше твърде много люспи и твърде много коси и други неща на всевъзможни места. Някои притежаваха клюнове, други — смукала, но повечето имаха зъби. Бяха във всевъзможни цветове, често в неподходящи комбинации. И всички те правеха всичко възможно да останат абсолютно неподвижни, само и само да убедят момчето, че в стаята няма никой. Опитваха се изключително упорито да останат като замръзнали, въпреки потиснатото клатене и трептене на опашки и криле, и неконтролируемото тракане на изключително подвижните си усти.

Но в момента, в който момчето си сложи очилата и ги видя, те също осъзнаха, че той ги вижда.

Тогава, с радостни писъци се нахвърлиха върху него.

Момчето изпищя, блъсна се с гръб във вратата и падна на пода. Вдигна ръце да се защити, събаряйки очилата от носа си. Слепешком се претърколи по очи и се сви на топка, задушен от ужасния шум на криле, люспи и малки остри нокти над, около и до него.

Беше все още там след двайсет минути, когато господарят му дойде да го вземе и да пропъди групата дяволчета. Беше отнесен до стаята си. Не яде нищо един ден и една нощ. Още една седмица остана мълчалив и не реагираше, но накрая си възвърна говора и можеше да продължи своето обучение.

Господарят му никога вече не спомена за този инцидент, но беше доволен от крайния резултат на урока — от огромната омраза и страх, насъбрали се у неговия чирак в онази слънчева стая.

Това беше едно от най-ранните преживявания на Натаниел. Той не говореше с никого за него, но тази сянка никога не напусна сърцето му. По онова време беше на шест години.

Проблемът с един силно магически артефакт като Амулета на Самарканд е, че той има отличителна пулсираща аура, която привлича вниманието като гол мъж на погребение 18 18 Всички живи същества също имат аури. Те приемат формата на цветен ореол, ограждащ тялото на индивида и са визуалният феномен, който е най-близко до миризма. Аурите съществуват на първо ниво, но са невидими за повечето човеци. Много животни, като например котките, ги виждат; джиновете, както и някои изключителни хора също. Аурите си сменят цвета в зависимост от настроението и са полезен индикатор за страх, омраза, тъга и т.н., затова е много трудно да измамиш котка (или джин), когато и мислиш лошото. . Знаех, че в момента, в който информират Саймън Лавлейс за моята лудория, той ще изпрати търсачи да намерят издайническото пулсиране на Амулета и колкото по-дълго останех на едно място, толкова по-голям бе шансът да го открият. Момчето нямаше да ме призове по-рано от сутринта 19 19 Щеше да е много по-приемливо да се върна при хлапака веднага и да се отърва от Амулета. Но магьосниците почти винаги държат на определени призовавания в точно определено време. Така предотвратяват възможността да ги хванем в (потенциално фатално) неизгодно за тях положение. , така че първо трябваше да оцелея през няколкото неспокойни часа.

Какво можеше да изпрати магьосника по следите ми? Едва ли командваше други джинове, силни колкото Факарл и Джабор, но със сигурност можеше да събере множество по-слаби слуги, които да се присъединят към лова. Обикновено мога да се отърва от фолиоти и тем подобни само с нокътя на малкия си пръст, но ако се появяха в големи количества и бях изморен, нещата можеха да се усложнят 20 20 Дори магьосниците се объркват от безбройните ни видове, които са толкова различни едни от други, колкото слонът от насекомото или орелът от амебата. Обаче, общо взето, има пет основни категории, които вероятно ще откриете на служба при магьосник. В низходящ ред по сила и страхопочитание те са: мариди, африти, джинове, фолиоти, дяволчета. (Има безкрайно много низши духчета, които са по-слаби от дяволчетата, но магьосниците рядко си губят времето да ги призовават. По същия начин далеч над маридите има същества с ужасна сила. Те рядко се виждат на земята, защото малко магьосници се осмеляват дори само да разкрият имената им.) Дълбокото познаване на тази йерархия е жизненоважна, както за магьосниците, така и за нас, тъй като оцеляването често зависи от точното ти място в нея. Например, като един изключително чудесен вид джин, аз се отнасям към другите джинове и всичко над моя ранг с известна доза любезност, но към фолиотите и дяволчетата съм груб. .