Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Птолемей продължи да върви. Четирима от войниците изведнъж подскочиха неуверено. Копията им паднаха, издавайки заплашителни звуци. Махнах с ръка в полукръг и те се разлетяха надалече един след друг, с главата напред през калдъръма на двора. Единият удари римлянин, другият грък, а третият се пързаля около метър по нос. Четвъртият катастрофира в масата на един търговец и се оказа наполовина погребан под лавина от бонбони. Лежаха разположени като точките на слънчев часовник.

Останалите бяха страхливци. Те се скупчиха един към друг и не помръднаха. Постоянно наблюдавах стария плешив свещеник — виждах, че се изкушава да направи нещо. Но той срещна погледа ми и реши, че ще е най-добре да живее.

Птолемей продължи да върви. Аз го последвах. Отиде да си търси хляб и аншоа. Когато се върнахме, след като намерихме каквото ни трябваше, районът на библиотеката беше тих и спокоен.

Господарят ми знаеше, че инцидентът не предвещава нищо добро, но интересът към ученето го поглъщаше изцяло и избра да пренебрегне изводите. Но аз не го направих, нито пък народът на Александрия. Бързо се понесоха слухове по този повод, някои от тях повече творчески отколкото точни 67 67 Една от тези истории беше изрисувана на пристанищната стена и представляваше забавна карикатура. Тя показваше царския син по гол задник, наведен върху една маса в библиотеката, а отзад няколко неизвестни демона го налагаха с царска сопа. . Царският син не беше популярен. Към унижението му се отнесоха с всеобщо веселие и славата на Птолемей нарасна.

През нощта се носех с ветровете над двореца и си общувах с джиновете.

— Какво ново?

— Новини от царския син, Бартимеус. Главата му е натежала от гняв и страх. Всеки ден бръщолеви, че Птолемей може да му изпрати демон и да завземе трона. Опасността пулсира в слепоочията му като биещ барабан.

— Но господарят ми живее единствено заради писанията си. Той не се интересува от короната.

— Дори и така да е. Царският син постоянно предъвква този проблем късно вечер, над каната с вино. Изпраща емисари да търсят мъже, които биха могли да му помогнат да спре тази заплаха.

— Благодаря ти, Афа, леко летене.

— Леко летене, Бартимеус.

Братовчедът на Птолемей беше глупак и пияница, но разбирах страховете му. Самият той не беше магьосник. Александрийските магьосници бяха бледи сенки на великите имена от миналото, за които се бях трепал 68 68 Древните фараони традиционно разчитаха на свещениците си за такива услуги, а гръцката династия не бе видяла причина да променя тази политика. Но, въпреки че в миналото талантливите индивиди отиваха в Египет, за да практикуват занаята и да позволят на Империята да увеличава силата си на гърба на ронещите сълзи джинове, тези времена отдавна бяха отминали. .

В сравнение с тях Птолемей наистина беше силен. Нямаше спор, царският син би бил много уязвим, ако господарят ми решеше да го свали от власт.

Времето минаваше. Аз гледах и чаках.

Царският син си намери хора. Платиха се пари. През една осветена от луната нощ четирима убийци се прокраднаха през дворцовите градини и посетиха господаря ми. Както може би съм споменал, тяхното посещение не трая дълго.

Царският син беше взел предпазни мерки и се намираше далеч от Александрия през въпросната нощ. Бе излязъл на лов в пустинята. Когато се върна, първо бе поздравен от ято лешояди, които описваха кръгове в небето над Крокодилската порта, а после и от обесените трупове на трима убийци. Краката им се отъркаха в украсата на колесницата при влизането му в града. С изпъстрено в бяло и алено лице, принцът се оттегли в покоите си и не бе видян с дни.

— Господарю — казвах, — животът ти си остава в опасност. Трябва да напуснеш Александрия.

— Това е напълно невъзможно, Рекит. Както знаеш, библиотеката е тук.

— Братовчед ти е неумолим враг. Ще опита отново.

— И ти ще си тук да го предотвратиш, Рекит. Имам пълна вяра в теб.

— Убийците бяха просто хора. Следващите, които ще дойдат, няма да са хора.

— Сигурен съм, че ще се справиш. Налага ли се да клечиш така? Това ме притеснява.

— Днес съм дяволче. Дяволчетата клечат. Слушай — рекох, — увереността ти в мен е много приятна, но, честна дума, мога да мина и без нея. Точно както мога да мина и без да се намирам на огневата линия, когато някой марид ти почука на вратата.

Той се изсмя приглушено в чашата си.

— Марид! Мисля, че надценяваш способностите на нашите дворцови магьосници. По-скоро си мисля за еднокрак моулър.