Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Следобеда, когато господин Мейкпийс му звънна да му припомни за уговорката им, на Мандрейк му писна.

Тръгна си от офиса.

В продължение на няколко години след аферата с Жезъла на Гладстон, Мандрейк беше близък с драматурга Куентин Мейкпийс. Имаше си основателна причина за това. Преди всичко, министър-председателят обожаваше театъра и вследствие на това господин Мейкпийс упражняваше огромно влияние върху него. Като се правеше, че споделя удоволствията на лидера си, Мандрейк бе успял да поддържа една връзка с Девъро, за която другите, по-нетолерантни членове на Съвета, можеха единствено да му завиждат. Но за нея си имаше цена: неведнъж Мандрейк се виждаше принуден да се появява в ужасни аматьорски продукции в Ричмънд, подскачайки по сцената в прозрачни гамаши или издути панталони и — в един незабравим случай — клатушкайки се от тежестта на поставените на гърба му крила от блестяща мрежа. Мандрейк стоически понасяше присмеха на колегите си: благоволението на Девъро бе по-важно.

В замяна на подкрепата, Куентин Мейкпийс често бе съветвал Мандрейк, а Мандрейк откри, че той е изненадващо проницателен, бързо научаваше интересните слухове и бе много точен в прогнозите си за променливите настроения на министър-председателя. Много пъти бе печелил предимство като следваше съветите на драматурга.

Но през последните месеци, с увеличаването на служебните му задължения, Мандрейк се умори от другаря си и се възмущаваше от загубеното време, прекарано в подхранване на приумиците на Девъро. Нямаше време за баналности. Със седмици бе отклонявал поканите на Мейкпийс да го посети. Сега, невиждащ и лутащ се, повече не можеше да се противи.

Един прислужник го въведе в тихата къща. Мандрейк прекоси антрето, минавайки под розовите полилеи и покрай огромния портрет на драматурга, рисуван с маслени бои. Той беше изобразен в сатенения си халат, облегнат на купчина от собствените му творби. Обърнал очи на другата страна (винаги бе смятал халата за малко къс), Мандрейк слезе по централното стълбище. Обувките му стъпваха безшумно по дебелия мъхест килим. По стените висяха плакати в рамки от целия свят. ПЪРВАТА НОЩ! СВЕТОВНАТА ПРЕМИЕРА! ГОСПОДИН МЕЙКПИЙС ИМА УДОВОЛСТВИЕТО ДА ПРЕДСТАВИ! Без звук десетина реклами крещяха от стените.

В основата на стълбището една дървена врата с метален обков водеше към работния кабинет на драматурга.

Още с почукването вратата се отвори. Едно широко, светнало лице надникна зад нея.

— Джон, момчето ми! Чудесно! Толкова се радвам. Заключи вратата след себе си. Ще пием чай с щипка мента. Изглежда имаш нужда от нещо ободряващо.

Господин Мейкпийс представляваше истинска вихрушка от малки движения — прецизни, точни, балетни. Дребничката му фигура се въртеше и подскачаше, наливаше чай, посипваше с мента, припрян като малка птичка. Лицето му блестеше от жизненост, червената му коса лъщеше. Усмивката му постоянно потрепваше, сякаш изразяваше някакво тайнствено удоволствие.

Както обикновено, дрехите му отразяваха жизнерадостната му натура: жълто-кафяви обувки, чифт жълтеникавозелени панталони с кафяво каре, ярка жълта жилетка, розово шалче, свободна ленена риза с плисета на ръкавите. Днес, обаче, ръкавите бяха нагънати над лактите, а шалчето и жилетката бяха скрити зад оцапана бяла престилка. Очевидно господин Мейкпийс работеше усилено.

Той разбърка чая с малка лъжичка, чукна я два пъти в чашата и подаде резултата на Мандрейк.

— Ето! — каза. — Изпий това. И така, Джон — усмихна се нежно и внимателно — Малките птиченца ми казаха, че при теб не всичко е наред.

Накратко, без да уточнява, Мандрейк спомена събитията от последните няколко часа. Дребният мъж уфкаше и охкаше съчувствено.

— Позор! — Извика той накрая. — А ти само си изпълнявал задълженията си! Но глупаците като Фарар винаги са готови да те разкъсат на парчета при първа възможност. Знаеш ли какъв им е проблемът, Джон? — Направи значителна пауза. — Завист. Заобиколени сме от завистливи дребни рибки, които ненавиждат таланта ни. Постоянно ми реагират така в театъра, критиците се заяждат с усилията ми — Мандрейк изсумтя. — Но ти ще ги поставиш обратно на мястото им — рече той. — Благодарение на премиерата.

— Наистина ще успея да постигна това, Джон, наистина ще го направя. Нали знаеш, понякога хората са толкова враждебно настроени към правителството. Смятам, че усещаш това, нали? Чувстваш се сякаш си сам. Но аз съм твой приятел, Джон, аз те уважавам. Дори и ако никой друг не мисли така.