Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

— Братовчед ти хвърля мрежите си по-далече. Той пие дълго с римските посланици, а Рим, доколкото чувам, е мястото, където в момента е истинското действие. Всеки пишман-магьосник, оттук до река Тигър, се е разбързал натам в търсене на слава.

Птолемей сви рамене.

— Значи братовчед ми сам влиза в джоба на Рим. И защо им е да ме нападат?

— Така той завинаги ще им е длъжен. А междувременно аз ще съм мъртъв. — Раздразнено изпуснах едно облаче сяра. Нехайната вглъбеност на господаря ми в ученето можеше да бъде доста дразнеща.

— За теб няма значение — извиках. — Можеш да призовеш колкото си искаш от нас, за да си опазиш кожата. А това, което понасяме ние няма никакво значение. — Свих криле върху муцуната си подобно на обиден прилеп и увиснах на тавана на спалнята.

— Рекит, два пъти вече си ми спасявал живота. Знаеш колко съм ти благодарен.

— Думи, думи, думи. Хич не ти иде на акъла за това 69 69 Тук се промъкна малко египетски уличен жаргон. Бях сърдит, в края на краищата. .

— Това едва ли е справедливо. Знаеш насоката на моята работа. Искам да разбера механизмите, които ни разделят, нас — хората и вас — джиновете. Опитвам се да възстановя баланса, да изградя доверие между нас…

— Да бе, да. А докато го правиш, аз ти пазя гърба и ти изхвърлям нощното гърне.

— Сега вече си измисляш. Анхотеп прави така. Аз никога не съм…

— Говоря фигуративно. Искам да кажа, че винаги, когато съм във вашия свят, аз съм заклещен. Ти командваш. Доверието не влиза в сметките. — Дяволчето го изгледа свирепо през мембраната на крилото си и изригна още един серен облак.

— Ще спреш ли с това? Трябва да спя в тази стая довечера. Значи се съмняваш в моята искреност, така ли?

— Ако искаш мнението ми, господарю, всичките ти приказки за помирение между нашите народи са просто въздух под налягане.

— Така ли? — Тонът в гласа на господаря ми се втвърди. — Много добре, Рекит, това го приемам като предизвикателство. Вярвам, че проучванията ми вече са на етап, в който вероятно мога и да действам освен да говоря. Както знаеш, изучих историите на северните племена. Практиката там е магьосниците и духовете да се срещат по средата. От това, което ти и другите ми разказахте, смятам, че мога да стигна малко по-далече от тях. — Той захвърли чашата си, стана и закрачи из стаята.

Дяволчето отпусна неспокойно криле.

— Какво искаш да кажеш? Не ти следвам мисълта.

— О, няма да ти се налага — каза момчето. — Точно обратното. Когато съм готов, аз ще те следвам.

Нещастните инциденти, случили се по време на партито на министър-председателя в Ричмънд, бяха бързи и объркващи и мина известно време, преди да се разкрие какво се бе случило. Свидетелите сред гостите на партито бяха малко, понеже когато горе в небето започна касапницата, повечето бяха намерили убежище с главата напред в розовите лехи и изкуствените езерца. Обаче господин Девъро събра магьосниците, отговорни за сигурността на имението и те, един по един, призоваха демоните, охраняващи периметъра. Полека-лека започна да се очертава някаква картина.

Явно алармата беше задействана когато един джин под формата на куца жаба бе нахлул през защитния възел на имението. Той бил неотклонно преследван от голяма група демони, които безмилостно нападали плячката си, докато бягала през поляните. Демоните на имението бързо се включили в мелето, юнашки нападайки всичко, което се движело, така че един или двама от нахлулите били унищожени заедно с трима гости, един помощник-иконом и голяма част от древните статуи на южните поляни, зад които известно време се криела жабата. В хаоса жабата се измъкнала и нахлула право в къщата, при което останалите нашественици се обърнали и избягали от сцената. Тяхната самоличност и тази на господарите им остана неясна.

За разлика от това, самоличността на жабешкия господар скоро бе установена. Прекалено много хора бяха наблюдавали събитията във вестибюла на къщата, за да остане Джон Мандрейк неразкрит. Малко след полунощ го завлякоха пред господин Девъро, господин Мортенсен и господин Колинс (тримата най-старши министри, останали в къщата) и той си призна, че бил дал на въпросния джин свободата да се върне при него по всяко време. При строгия разпит господин Мандрейк бе принуден да разкаже някои подробности за операцията, в която участвал неговият демон. Бе споменато името на господин Клайв Дженкинс и пет хорли моментално бяха изпратени в апартамента му в Лондон. След известно време се върнаха. Господин Дженкинс не бил вкъщи. Местонахождението му било неизвестно.