Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Господин Колинс кимна.

— Носеха жълто-оранжеви наметки, украсени с оръжията на Арагон. Изсипаха дъжд от Инферно над центъра на града.

— Междувременно друга шайка демони вилняха в Кент — продължи госпожа Уитуел. — Смятам, че господин Мандрейк се е справил с това — подсмръкна тя.

— Така е — рече любезно Джон Мандрейк. — Вражеските сили бяха унищожени, но нямаме улики откъде са.

— Жалко. — Тънките бели пръсти на Уитуел потропаха по масата. — Дори и при това положение проблемът е ясен: този феномен се наблюдава в цяла Европа, а основните ни сили не са ни под ръка, за да го смажем.

Господин Девъро кимна изморено.

— Така е, наистина. Някой друг освен мен иска ли нещо сладко? — Той се огледа. — Не? Тогава аз ще си взема.

Изкашля се. До стола му се появи висока, сива сянка и с призрачните си пръсти постави златен поднос пред него. Беше отрупан догоре с жълти пайове и сладкиши. Сянката изчезна. Девъро си избра глазирана поничка.

— Ах, превъзходна е. Джейн, моля те, запознай ни с гледната точка на полицията относно положението в страната.

Госпожица Фарар зае отпусната поза, която въпреки всичко доста добре демонстрираше фината й фигура.

— Честно казано, доста е тревожно. Не само че са налице тези атаки, с които е трудно да се справим, а и населението е неспокойно. Все повече и повече хора изглежда са устойчиви на магически нападения. Виждат отвъд илюзиите, наблюдават шпионите ни… Проведоха се стачки и демонстрации, вдъхновени от техния пример. Считам това за потенциално по-важно дори и от войната.

Министър-председателят избърза частичките захар от устата си.

— Джейн, Джейн, не бива да се плашим. Можем да се справим с обикновените хора своевременно. Неспокойни са заради войната. — Той погледна многозначително към Мортенсен.

Госпожица Фарар наклони глава. Един кичур коса падна красиво върху лицето й.

— Естествено, решението е ваше, сър.

Господин Девъро плесна с ръка по бедрото си.

— Със сигурност е така! И решавам, че сега ще направим кратка почивка. Кафе и сладкиши за всички!

Сянката се върна. Министрите приеха освежаващите напитки и храна с различна доза неохота. Мандрейк се наведе над чашата си и отново погледна Джейн Фарар. Наистина бяха съюзници в Съвета: останалите не им вярваха, Девъро ги покровителстваше, дълго време бяха на една страна. Но това не означаваше много. Подобни съюзи се разваляха за част от секундата. Винаги му беше трудно да разбере съчетанието на силната привлекателност с хладната твърдост на личността й. Намръщи се. Интересен беше фактът, че въпреки самоконтрола му, въпреки вярата му в достойнствата на магьосническото управление, когато погледнеше някой като Фарар отблизо, дълбоко в себе си се чувстваше несигурен, разколебан и много неспокоен. И все пак тя беше много красива.

Ако ставаше дума за това, разбира се, всички от Съвета го караха да се чувства неспокоен. Необходима му беше цялата му вътрешна твърдост, за да запази статуса си сред тях. Всеки един излъчваше амбиция, сила, ум и коварство. Никой никога не действаше против собствените си интереси. За да оцелее, той бе направил същото.

Е, може би това беше естественият ход на нещата. Никога ли не бе срещал някой, който наистина да действа различно? Неканено, в съзнанието му изплува лицето на Кити Джоунс. Абсурдно! Една предателка, агресивна, яростна и дива… Започна да рисува в тефтера си: лице с дълга, тъмна коса… Абсурдно! Както и да е, момичето бе мъртво. Задраска го набързо.

А още по-далеч в миналото — преди много, много време — се сещаше и за учителката си по рисуване.

Госпожица Лутиен. Странно, но вече не си спомняше ясно лицето й…

— Не ме ли чу, Джон?

Беше Девъро, който говореше почти в ухото му. Усети как малки парченца от захаросаната поничка бяха полепнали по бузата му.

— Обсъждаме позициите си в Европа. Поисках твоето мнение.

Мандрейк се поизправи.

— Съжалявам, сър. Ъъъ, агентите ми докладваха, че се шири недоволство чак до Италия. Имало е бунтове в Рим, доколкото знам. Но това не е в моята област.

Мършава, сурова и тънка като клечка, министърът на сигурността Джесика Уитуел заговори.

— Но е в моята. Италия, Франция, Испания и страните от крайбрежието на Северозападна Европа. Навсякъде е едно и също. Войските ни постоянно са недостатъчни. Какъв е резултатът ли? Разкол, бунтове, въстания. Цяла Европа е разбунена. Дори и последният бунтар под слънцето се готви да ни нападне. Преди да изтече месеца ще се сражаваме в дузина държави.