Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Рейт изведнъж настръхна.

— Едва ли има какво да ти покажа, а и не съм във форма. Може би някой друг път.

— Хайде, хайде — подкани го Дордолио с блеснали очи. — Подочух, че си бил доста изкусен. Не бива да отказваш на една толкова любезна молба да демонстрираш техниката си.

— Ще ме извиниш, но не съм в настроение.

— Хайде, Адам Рейт! — провикна се неочаквано Илин-Илан. — Дуелирай се! Иначе ще разочароваш всички ни!

Рейт се обърна и я изгледа продължително. Лицето й, бледо и покрито с петна, потръпваше от чувствата, които я изпълваха. Това не беше лицето на момичето, което помнеше от Пера. По някаква причина бе настъпила промяна и сега пред него стоеше непозната.

Рейт насочи вниманието си към кавалера, който несъмнено беше подстрекаван от Цветето на Кат. Каквото и да бяха замислили, не беше в негова полза.

Пало Барба избра този момент, за да се намеси.

— Ела — подкани той Дордолио. — Остави човека да почива. Ще направим още няколко упражнения, ако толкова държиш да си изразходваш енергията.

— Но аз искам да се дуелирам с него — настоя Дордолио. — Дразни ме с поведението си и държа да го накажа.

— Ако възнамеряваш да се караш с него — обяви с хладен тон Пало Барба, — това, разбира се, си е твоя работа.

— Не се карам — повдигна рамене кавалерът, но говореше с надменен, носов глас. — По-скоро искам да му дам един урок. Този тип комай смята, че катайската аристокрация е равнопоставена на чергари като него. Тъй като има съществена разлика, държа да му я покажа.

Рейт се надигна уморено.

— Е, добре. Как си представяш този твой урок?

— Шпага, сабя, каквото избереш. Тъй като си пълен невежа по отношение на рицарския етикет, ще пропуснем тази част. Едно простичко начало ще ни бъде достатъчно.

— А за край?

Дордолио се засмя под мустак.

— Както покажат обстоятелствата.

— Ами хубаво — Рейт се обърна към Пало Барба. — Позволете да погледна оръжията ви.

Учителят по фехтовка отвори кутията. Рейт избра две къси леки саби.

Дордолио го гледаше с нескрито отвращение.

— Детски оръжия за обучаване на момченца!

Рейт вдигна една от сабите и я завъртя във въздуха.

— Тази ще ми свърши работа. Ако нещо те притеснява, можеш да си подбереш каквото искаш оръжие.

Дордолио неохотно пое подадената му сабя.

— Няма никакъв живец в нея, мудна е и не се огъва…

Рейт замахна бързо със сабята си и килна шапката на Дордолио напред.

— Но е бърза и послушна, както виждаш.

Дордолио свали шапката без дума повече и завърза шнура на копринената си риза.

— Готов ли си?

— Когато кажеш.

Кавалерът вдигна сабя в подигравателен поздрав и се поклони наляво и надясно към публиката, Рейт отстъпи назад.

— Нали спомена, че ще пропуснем церемониите?

Дордолио само повдигна ъгълчетата на устата си и изпълни едно от типичните си резки пристъпвания с крак. Рейт парира без затруднение, направи лек финт, за да накара кавалера да наруши стойката си и преряза една от катарамите, които държаха бричовете му.

Дордолио отскочи назад, сетне се хвърли в нова атака със злобна усмивка на лице. Стовари стоманен дъжд от удари върху Рейт, търсейки пролуки в защитата му, докато Рейт реагираше с привидна флегматичност. Дордолио направи лъжливо движение, отби острието на противника настрана и се хвърли в атака. Рейт вече беше отскочил, сабята на яоса проряза опразненото пространство. Рейт замахна с острието и отсече и втората катарама.

Дордолио се отдръпна намръщено. Рейт направи крачка напред, посече и третата катарама и бричовете на Дордолио увиснаха безпомощно на кръста му.

Кавалерът отстъпи с пламнало от гняв лице. Захвърли ядно сабята на палубата.

— Смешна детска игра! Вземи истинско оръжие!

— Използвай, която искаш сабя. Аз ще остана с тази. Но преди това ще те посъветвам да направиш нещо за бричовете си, инак и двамата ще изпаднем в неудобно положение.

Дордолио се поклони с вледеняваща грация. Отдалечи се на няколко крачки и пристегна бричовете си с каиш.

— Готов съм. Тъй като ти сам настояваш, а и първоначалната ми цел бе да те накажа, ще предпочета оръжие, с което съм по-запознат.

— Както желаеш.

Дордолио избра една дълга и гъвкава шпага, изви я над главата си и когато я пусна, тя запя като дръпната струна, кимна на Рейт и незабавно премина в настъпление. Гъвкавото острие се поклащаше отдясно и отляво, но Рейт успя да го отбие и плесна противника си с плоското на сабята си по бузата.