Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Караш ни да подражаваме на висшите раси, но от това няма да излезе нищо добро. Получовеците са неспособни да съществуват цивилизовано.

— Вие не знаете за какво говорите — сряза ги Рейт, изненадан от тяхната разпаленост.

— Разбира се, че знаем, нали сме часкоиди, ларви на сините часки? Кой ще го знае по-добре от нас?

— Всеки, който има поне бегла представа от биология.

Часкоидите махнаха презрително с ръце.

— Ти си само един получовек, който завижда на по-развита раса.

— Когато бях в Дадиче, присъствах на погребение, или както там го наричате. Видях как сините часки разтварят главата на починалия часкоид и поставят вътре дребна фигура на часк. Те ви разиграват, мамят ви, за да ви накарат да им служите. Не бих се учудил, ако дирдирите използват подобна схема спрямо дирдирхората, макар че не съм чувал последните да копнеят да се превърнат в своите господари — той погледна към далечния край на масата, където седеше Анахо. — Какво ще кажеш?

Гласът на Анахо едва забележимо потрепери.

— Дирдирхората не очакват да се превърнат в дирдири, това е суеверие. Те са Слънцето, ние Сянката, две части на Първородното яйце. Дирдирите са по-висшата форма на космическия живот, дирдирхората могат само да им подражават и ние го правим, при това с гордост. Коя друга раса е достигнала подобно величие, коя излъчва такова великолепие?

— Расата на хората — отвърна Рейт.

Анахо се подсмихна презрително.

— В Кат? Ядачи на лотоси. Мерибите? Скитащи артисти, Дирдирите се отличават от всички останали на Тчай.

— Не, не, не! — провикнаха се едновременно часкоидите. — Получовеците са шлаката на часкоидите. Някои стават слуги на дирдирите. Истинските хора идват от Зоор, света на часките.

Анахо извърна презрително глава.

— Не говорим за това — прекъсна ги Рейт, — макар че не съм очаквал да ми повярвате. И двете страни грешите.

— Понякога ме смайваш с твоята абсолютна увереност — заговори тихо Анахо. — Защо не ни обясниш всичко по-подробно?

— И това ще стане — рече Рейт. — Когато му дойде времето.

— А защо не сега? — настоя Анахо. — Може да ни е от полза, ако научим нещо ново.

— Ти поне знаеш повече от останалите — погледна го втренчено Рейт. — Сам си вади заключенията.

— Какво знае? — намесиха се часкоидите. — Какви заключения?

— Не е ли очевидно? Часкоидите са слуги на часките, също както дирдирхората — на своите господари. Хората нямат никакво биологично сходство с която и да било от тези раси, нито с уонките или пнумите. Човекът със сигурност не произхожда от Тчай. Изводът е, че сте били докарани тук като роби, много-много отдавна. От света на хората.

Часкоидите изсумтяха презрително, Анахо вдигна очи и се зае да изучава тавана. Гражданите на Пера, които присъстваха на разговора, само поклатиха глави.

Постепенно разговорът пое в друга посока и така мина вечерта. По някое време часкоидите се дръпнаха в ъгъла, където започна оживен спор, както изглеждаше, двама срещу един.

На следващата сутрин тримата часкоиди напуснаха Пера и се отправиха за Дадиче, случайно или не с колата на Емник. Рейт ги изпрати със смесени чувства. Без никакво съмнение те щяха да докладват за неговите радикални възгледи и деяния. Сините часки едва ли щяха да ги одобрят. Всичко това идваше да покаже, че положението на Рейт безкрайно се усложнява. Бъдещето изглеждаше неясно и не вещаеше нищо добро. За пореден път той се замисли дали не е време да потъне в пущинака. Но идеята отново не му се стори привлекателна.

Следобедът на същия ден Рейт отиде да погледа тренировките на новосформираната милиция — шест взвода от по петдесетина мъже, въоръжени с арбалети, саби, криви мечове и облечени с наметала с качулки, жакети, къси поли, някои загърнати в грубо обработени кожи. Едни имаха дълги бради, други бяха прибрали косите си в шапки или ги бяха разпуснали свободно. Рейт си мислеше, че никога досега не бе виждал толкова печално зрелище. Той наблюдаваше със смесица от почуда и отчаяние как се препъват и блъскат един в друг, опитвайки се да изпълнят упражнението, което им бе дал. Шестимата командири не проявяваха особен ентусиазъм, плувнали в пот, те ругаеха на висок глас и издаваха противоречиви заповеди, а привидната самоувереност на Баоджиян не беше подплатена с нищо.

Рейт най-сетне не издържа и разжалва двама от командирите на място и назначи други двама от войниците. Той се покатери на един фургон и извика на мъжете да се съберат около него.