Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Изкъпан, избръснат и облечен в чисти ленени дрехи и нови меки сандали, Рейт слезе да изяде купа с овесена каша и варено месо в залата. Промяната на атмосферата тук бе осезаема. Персоналът на странноприемницата се отнасяше към него с подчертано уважение, останалите присъстващи в помещението разговаряха с тихи гласове и го наблюдаваха крадешком.

Рейт забеляза и група мъже, скупчени на двора, които си шепнеха и хвърляха боязливи погледи към странноприемницата. Когато се нахрани, те влязоха и се строиха пред неговата маса.

Рейт ги огледа, за да установи, че познава някои от тях — бяха присъствали на екзекуцията на Нага Гохо. Мършавият тип с жълтеникава кожа и искрящи черни очи вероятно идваше от блатата. Този до него изглеждаше като мелез между часкоид и сив. Имаше и типичен сив, среден на ръст, плешив, с пепелява кожа, месест нос и изцъклени лъскави очи. Четвъртият беше старец с черти на чергар, красив по някакъв суров, обветрен начин, а петият бе нисък, с масивен гръден кош, ръце, провесени до коленете, и неясен произход. Говорител на тази странна сбирщина бе старецът от степта. Той заговори с дрезгав глас:

— Ние сме Комитетът на петимата, създаден по твоя препоръка. След продължително обсъждане и оценявайки факта, че благодарение на теб беше свален и премахнат Нага Гохо и неговите бирници, ние решихме да те назначим за градоначалник на Пера.

— Който ще се съобразява с нашите съвети и ограничения — побърза да добави мелезът.

Рейт все още не бе взел решение. Той се облегна назад и огледа комитета с мисълта, че никога преди не бе виждал толкова разнородна група.

— Не е толкова лесно — заговори накрая. — Възможно е да откажете да ми сътрудничите. А аз не бих приел поста, ако не ми обещаете пълното си сътрудничество.

— Сътрудничество за какво? — попита сивият.

— За промени. Дълбоки, съществени промени.

Членовете на комитета размениха предпазливи погледи.

— Ние сме консервативни хора — смънка смутено мелезът. — Животът е труден, не можем да си позволим рисковани експерименти.

— Експерименти! — разсмя се пресипнало старецът от степта. — Ето от какво имаме нужда! Всяка промяна може да е само за добро! Да чуем какво ще предложи човекът!

— Ами добре — склони неохотно мелезът. — Няма да заболи, ако го изслушаме, не сме се врекли във вярност.

— Подкрепям мнението на този човек — посочи Рейт стареца. — Пера е купчина от руини. Хората тук живеят като просяци. Нямат достойнство, нито самоуважение, свират се в дупки, мръсни и невежи са, носят парцали. И най-страшното е, че не ги е грижа.

Членовете на комитета го гледаха облещени. Старецът се разсмя хрипливо, мелезът смръщи вежди. Останалите го зяпаха с нескрито съмнение. Те отстъпиха няколко крачки, съвещаваха се известно време помежду си, после се върнаха при Рейт.

— Можеш ли да обясниш подробно какви предложения ще направиш?

Рейт поклати глава.

— Не съм мислил по въпроса. Истината е, че аз съм цивилизован човек, образован и възпитан в цивилизовани условия. Имам представа какво може да постигне човекът. Не можете дори да си представите колко много е това. Жителите на Пера са човеци — ще се стремя да живеят като такива.

— Да, да — провикна се човекът от блатата. — Но как? По какъв начин?

— Ами, на първо място, ще организирам милиция, дисциплинирана и добре обучена, да поддържа реда и да охранява града и керваните от зелените часки. Ще създам училище и болница, по-късно леярна, складове и пазар. Междувременно ще насърчавам хората да строят къщи и да почистят града.

Членовете на комитета отново запристъпваха смутено. Старецът изсумтя.

— Ние сме хора, вярно, че кой би го отрекъл? И тъй като сме хора, трябва да живеем предпазливо. Не бива да пожелаваме да приличаме на дирдирите. Най-важното е да оцелеем.

— Сините часки никога няма да допуснат да предявяваме подобни претенции — добави сивият. — Търпят ни само защото сме безвредни.

— Но пък ние сме основният им доставчик — припомни ниският. — Те купуват продукцията ни евтино.

— Глупаво е да дразним по-силните от нас — промърмори сивият.

Рейт вдигна ръка.

— Чухте моята програма. Ако не сте съгласни да ми помагате — намерете си друг градоначалник.

Старецът втренчи поглед в лицето му, сетне дръпна останалите назад. Последва разгорещен спор. След известно време те отново се приближиха.

— Съгласни сме с условията ти. Ти ще бъдеш нашият предводител.

Рейт, който се бе надявал, че комитетът ще го отхвърли, въздъхна едва забележимо.