Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Каруцата доближи портала. Той чу гласове и видя остроносите червени сандали на пазачите. След известно време каруцата се раздвижи отново и продължи с трополене към близките хълмове. Сега Рейт виждаше павирания междуградски път и стърчащите между плоските камъни тревички.

Най-сетне каруцата спря. Траз надникна под търбуха на животното.

— Излизай — никой не ни вижда.

Завладян от почти налудничаво облекчение, Рейт се измъкна от вонящото си скривалище. Смъкна фалшивото теме, запокити го към канавката, прибави към него подгизналото наметало, жилетката и ризата, после се качи обратно в каруцата, седна отзад и се облегна на една каца.

Траз се върна на капрата при Емник и каруцата потегли. Траз го разглеждаше загрижено през рамо.

— Да не си болен? Или ранен?

— Не. Само уморен. Но съм жив — благодарение на теб. И на Емник — поне така изглежда.

Траз метна свъсен поглед на кормчията.

— Този тип не оказа кой знае каква помощ. Наложи се да го посплаша малко, дори да го ступам.

— Ясно — Рейт втренчи критичен поглед в сгърбените рамене на Емник. — Да си призная, аз също не пазя добри спомени от краткото ни съвместно пътуване.

Раменете потрепериха. Емник се завъртя на седалката и на лицето му разцъфна жълтеникава усмивка.

— Сигурно не сте забравили, почитаеми господине, че ви съветвах да не вършите някои неща, преди още да разбера за високия ви пост.

— За високия ми пост? — повтори Рейт. — Какъв висок пост?

— Съветът на Пера те избра за градоначалник — обясни Траз. — Доста висок пост, ако питаш мен.

Рейт нямаше никакво желание да управлява Пера. Подобно занимание би изчерпало енергията му, унищожило запасите от търпение, ограничило мирогледа му до действия, с които не би постигнал нищо от онова, което всъщност го вълнуваше. По необходимост той възнамеряваше да ръководи града според представите си за земната социална философия. По най-обща преценка населението на Пера бе истинска сбирщина. Бегълци, престъпници, бандити, особняци, мелези, хора с неясен произход — какво знаеха всички тези нещастници за понятия като равенство, справедливост, правосъдие, човешко достойнство, идеали на прогреса?

Ако не друго, поне щеше да е истинско предизвикателство.

Ами космическият кораб, надеждите му за връщане на Земята? Приключенията му в Дадиче бяха потвърдили само местонахождението на разузнавателния кораб. Сините часки без никакво съмнение щяха да са учудени и заинтригувани, ако предяви претенции да му върнат неговата собственост. Да ги примами? Но как? Рейт не би могъл да им обещава военна помощ срещу дирдири или уонки — вечните съперници на сините часки. Да ги принуди? Нямаше с какво, не разполагаше с никакви сили.

И още един въпрос — сините часки вече знаеха за неговото съществуване. Навярно се питаха що за човек е, откъде е дошъл. На Тчай имаше много закътани местенца, райони, в които се срещаха всякакви чудаци. Нищо чудно сините часки сега да преглеждаха внимателно картите си.

Докато Рейт обмисляше всичко това, каруцата изкатери склона на хълма, премина Белбалската клисура и се спусна към степта. Слънцето затопли приятно Рейт, вятърът от степта прогони миризмата. Той задряма и скоро потъна в дълбок сън.

Когато се събуди, каруцата вече трополеше по стария паваж на Пера. Стигнаха централния площад в подножието на цитаделата. Докато преминаваха покрай бесилото, Рейт видя, че там се поклащат осем трупа — бяха на бирници. Траз му обясни как е станало всичко:

— Когато се спуснаха от цитаделата, размахваха ръце и се смееха, сякаш всичко досега е било някакъв фарс. Да знаеш колко възмутени изглеждаха, когато милицията ги залови. Не спираха да се оплакват, докато не се стегнаха примките около престъпните им вратлета!

— Значи сега дворецът е празен — подхвърли Рейт, загледан към каменната сграда.

— Доколкото знам. Предполагам, че ще искаш да живееш там?

В гласа на Траз се усещаше едва доловимо неодобрение. Рейт се ухили. Въздействието на Онмале не изчезваше с течение на времето и се проявяваше в подобни моменти.

— Не — заяви той. — Там живееше Нага Гохо. Ако се настаним и ние, хората ще сметнат, че сме същите като него.

— Дворецът е много хубав — промърмори разколебаният Траз. — Пълен е с всякакви интересни неща… — той погледна Рейт и повдигна вежди. — Явно си решил, че ще управляваш Пера.

— Ами да — отвърна Рейт. — Така съм решил.

В странноприемница „Мъртвата степ“ Рейт се натърка с благовонни масла, мек пясък и пресята пепел. Изми се с чиста вода и повтори процеса, твърдо решен при първа възможност да запознае тези хора със сапуна — жителите на Пера в частност, а по-нататък и цялото население на Тчай. Как бе възможно една толкова лесна за получаване субстанция като сапуна да е непозната на тази планета? Реши да попита Дерл, Илин-Илан, или както й беше името, дали в Кат имат сапун.