Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Внезапно в небето над града се издигна нов въздухолет — същият, който Рейт бе оборудвал с пясъкострели, а после бе скрил на пет минути полет в степта. Той се спусна безшумно над часките платформи… все по-ниско и по-ниско. Мъжете на пясъкострелите и лъчевите оръдия откриха огън. Четирите въздухолета паднаха като камъни. Корабът на Рейт прелетя над града и започна стрелба по наземните противникови сили, които атакуваха от север и изток, докато милицията ги посрещаше с огън от засада. Часките сили бяха принудени да отстъпят с тежки загуби. Измъчвани от постоянната стрелба от въздуха, те изоставиха своите формирования и побягнаха в пълно безредие през степта, преследвани от перанските войни.

Рейт събра на съвещание своите заместници, които все още бяха екзалтирани от победата.

— Днес спечелихме само защото те ни подцениха — поде той. — Но все още могат да ни нападнат с превъзхождащи сили. Предполагам, че още тази вечер ще организират мощен военен отряд, в който ще включат всички наземни и въздушни части. И утре ще се върнат, за да ни накажат. Вие какво мислите?

Никой не беше на друго мнение.

— След като е ясно, че войната ще продължи, най-добре да вземем инициативата и да приготвим някои изненади на часките. Те се отнасят презрително към хората и ние бихме могли да се възползваме от това. Тъй като огневата ни мощ е ограничена, да я съсредоточим там, където ще ги заболи най-много.

Брантего плесна възмутено с ръце.

— Те разполагат с хиляди войници часкоиди. Имат въздушни кораби и лъчеви оръжия — докато ние сме само хора, въоръжени предимно арбалети.

— Арбалетите убиват също така сигурно, както и лъчевите оръжия — отвърна Рейт.

— Но корабите, картечниците, мощта и интелигентността на сините часки! Те ще ни изтребят и ще превърнат Пера в кратер.

Чергарят Тостиг реши да го прекъсне:

— Дълго време им служехме вярно за жалки грошове. Те ни презират. Защо им е да се занимават с нас, след като ни мислят за плява?

— Защото така постъпват сините часки! — Тостиг поклати глава.

— По-скоро старите часки. Но не и сините. Те биха предпочели да ни обсадят, да ни оставят да измрем от глад и да отведат вождовете ни в Дадиче, за да ги накажат.

— Има основание — съгласи се Анахо. — Но кой може да знае със сигурност как ще постъпят сините часки? Всички часки са безумци, по един или друг начин.

— Тъкмо по тази причина — заговори отново Рейт — смятам, че трябва да отвърнем с прищявка на прищевките им!

Брантего подсмръкна презрително.

— Май прищевките са единственото, в което можем да се мерим със сините часки.

Обсъждането продължи, даваха се предложения, които се обмисляха и отхвърляха, докато най-сетне се стигна до неохотно съгласие. Пратиха вестоносци да вдигнат населението. Сред негодуващи викове и детски рев жените, децата и старците бяха натоварени на оцелелите фургони и каруци и пратени на двайсетина мили навътре в степта, където да изградят временен лагер.

След това, въоръжена с всичко, с каквото разполагаше, милицията се отправи в ускорен марш към Белбалската клисура.

Рейт, Траз и Анахо останаха в Пера. Те увиха клетката със зелените часки с голямо платнище и я натовариха на въздухолета. По изгрев-слънце Анахо вдигна кораба и го насочи в посоката, в която гледаха зелените часки: на североизток. Прелетяха двайсет мили, после, още двайсет и тогава Траз, който наблюдаваше зелените часки през един отвор, извика:

— Те се обръщат, обръщат се на запад!

Анахо изви носа на кораба в същата посока и след няколко минути забелязаха лагера на зелените часки сред ниски, подобни на треви дървета, на брега на едно блато.

— Не се приближавай твърде много — нареди Рейт, докато оглеждаше лагера през визоскопа. — Достатъчно е да знаят, че техните са наблизо. Да се връщаме в Белбалската клисура.

Въздухолетът изви на юг, носейки се ниско над верига от скали, извърнати с лице към Шанизадския океан. Когато наближиха Белбалската клисура, избраха едно място, откъдето да наблюдават едновременно Дадиче и Пера.

Изминаха два часа. Рейт започна да губи търпение. Плановете му бяха построени върху хипотези и рационални предположения и най-вече върху прословутата склонност към прищевки на сините часки. И ето че за негово облекчение, откъм Дадиче се приближаваше, дълга черна колона. Когато погледна нататък през визоскопа, Рейт преброи стотина фургона, натоварени със сини часки и часкоиди, както и много други същества, въоръжени до зъби или носещи снаряжение.