Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Какво правиш тук, в Пера?

— Избраха ме за градоначалник.

— Ти си този, който проникна без разрешение в Дадиче и опита да влезе в Техническия център.

Рейт не отговори.

— Е, какво е твоето обяснение? — подкани го синият часк. — Не се опитвай да отречеш, миризмата ти те издаде. По някакъв начин си успял да влезеш и да излезеш от Дадиче. С каква цел?

— Ами преди това не бях ходил там — отвърна с привидна нехайност Рейт. — Вие също идвате тук неканени и въпреки това сте добре дошли, докато се подчинявате на нашите закони. Бих искал жителите на Пера да посещават Дадиче при същите условия.

Часкоидите се разсмяха мрачно, сините часки само поклатиха глави. Най-старшият заговори:

— Разбрахме, че насаждаш неверни твърдения и подтикваш хората от Пера да вършат глупави дела. Откъде произхождат тези твои идеи?

— Идеите ми нито са „неверни твърдения“, нито подтикват към „глупави дела“. Те са очевидни.

— Трябва да дойдеш с нас в Дадиче. Налага се да изясним някои обстоятелства. Качвай се на борда.

Рейт поклати усмихнато глава.

— Ако имате въпроси към мен, задайте ги тук. А после аз ще ви задам моите.

Сините часки дадоха знак на стражниците. Те пристъпиха напред, готови да заловят Рейт. Той отскочи и погледна към горните прозорци. От втория етаж се посипа дъжд от стрели, които се забиха в челата и вратовете на часкоидите. Но стрелите, насочени към сините часки, извиха настрани, отклонени от силово поле, и не причиниха никакви наранявания. Сините часки посегнаха към оръжията си, но преди да открият, огън, Рейт изпъна ръце и насочи енергоклетката. С едно бързо хоризонтално движение той изпепели главите и раменете на шестимата часки. Телата им, подтиквани от някакъв чудат рефлекс, подскочиха във въздуха, после се проснаха с глух тропот на земята, където останаха покрити с капчици разтопено сребро.

Настъпи тишина. Всички присъстващи бяха затаили дъх. Те местеха погледи между труповете и Рейт и после, като по нечута команда, се извърнаха едновременно към Дадиче.

— Какво ще правим сега? — промърмори Брантего. — Обречени сме. Ще нахранят с нас хищните си червени, цветя.

— Именно — кимна Рейт. — Освен ако не им попречим — той даде знак на Траз и двамата събраха оръжията и снаряжението на сините часки и часкоидите, след което Рейт нареди да отнесат и заровят труповете.

Рейт доближи въздухолета и се покатери. Приборите за управление — ръчки, педали и манипулаторни ръце — му бяха непознати. До него застана Анахо.

— Имаш ли представа как работи това нещо? — попита Рейт.

Анахо повдигна небрежно рамене.

— Разбира се. Старата дайднейска система.

Рейт погледна към задната част на въздухолета.

— Какви са тези тръби? Часкски енергийни оръжия?

— Позна. Остарели, разбира се, сравнени с оръжията на дирдирите.

— Какъв им е обсегът?

— Не е голям. Тези тръби са с малка мощност.

— Ами ако монтираме няколко пясъкострела на палубата? За подсилване на оръдейната мощ.

Анахо кимна отсечено.

— Грубо и недодялано, но ще свърши работа.

Следобедът на същия ден-два въздухолети описваха кръгове високо над Пера и се върнаха в Дадиче, без да се приземяват. На следващата сутрин колона фургони премина през Белбалската клисура, натоварени с двеста часкоиди и стотина офицери от сините часки. В небето бяха вдигнати четири въздухолета, въоръжени с оръдия.

Фургоните спряха на половин миля от Пера, войниците са разделиха на четири отряда, които приближиха града от различни страни, докато над тях кръжаха летящи платформи.

Рейт разпредели милицията на два отряда и ги прати да се прокрадват през руините към покрайнините на града, в западната и южната част, където да изчакат приближаването на часките сили.

Милицията остана в засада, докато часкоидите и сините часки, придвижвайки се бдително, проникнаха на стотина метра в града. После се появиха неочаквано и откриха огън с всички оръжия, с които разполагаха: арбалети, пясъкострели, пистолети от арсенала на Гохо и тези, които бяха взели от убитите часки.

Огънят бе съсредоточен върху сините часки и две трети от тях загинаха в първите пет минути, заедно с половината часкоиди. Останалите се сепнаха, после отстъпиха назад и побягнаха в откритата степ.

Въздухолетите използваха този момент да се спуснат ниско и да облеят руините със смъртоносните си лъчи. Войниците на Рейт побързаха да се върнат в укритията, а въздухолетите бяха принудени да се снижат още повече.