Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Рейт поведе хлипащото момиче встрани от тълпата и успя пътьом да дръпне едно наметало, с което я загърна.

Жриците се опитваха да избягат в две посоки — нагоре по склона на хълма и по източния път. Имаше и такива, които се спотайваха под навесите или се затваряха в бараките само за да бъдат измъкнати навън и пребити със сопи.

Рейт поведе девойката по главния път на изток. Откъм конюшнята се приближи фургон, в който се бяха натоварили четири жрици. Сред тях изпъкваше с масивното си телосложение и властна осанка Преподобната майка. Изведнъж върху фургона се покатери разярен мъж, сграбчи Преподобната майка за шията и се зае да я души. Тя посегна с яките си ръчища, събори го върху платформата и започна да го тъпче. Рейт се метна зад нея, тласна я с всички сили и тя падна от фургона. Извърна се към останалите три жрици.

— Слизайте! — нареди им. — Марш от фургона!

— Но те ще ни избият! Тези мъже са побъркани! Те искат да убият Преподобната майка!

Рейт се обърна и погледна — четирима мъже бяха заобиколили Преподобната майка, която бе заела позиция за отбрана и ревеше като приклещена в ъгъла мечка. Една от жриците, възползвайки се от невниманието на Рейт, се опита да го промуши с нож. Той я събори на земята, другите две скоро последваха участта й. Рейт издърпа момичето във фургона и подкара по източния път, който трябваше да ги изведе при Фазимското кръстовище.

Илин-Илан, Цветето на Кат, се сгуши в него, изтощена и апатична. Рейт, който също бе на предела на силите си, се подпря на капрата. Небето зад него бе обхванато от разрастващо се алено зарево — огнени езици облизваха черния небосвод.

Час след зазоряване стигнаха Фазимското кръстовище: три мрачни и неприветливи постройки от кал в покрайнините на степта, заобиколени от висока стена, в която бяха прорязани тесни черни амбразури. Рейт спря фургона, изтича при вратата и заблъска с юмрук, викайки с цяло гърло. Не последва никакъв отговор. Изтощени от преживяното напрежение, двамата се свиха във фургона и зачакаха, докато обитателите на граничната станция се пробудят и благоволят да им отворят.

Докато тършуваше из задната част на фургона, Рейт се натъкна на две малки чувалчета, пълни със секвини в количества, които дори беше трудно да изчисли.

— Ето къде жриците са държали съкровището си — рече той на Цветето на Кат. — Надявам се, че ще е повече от достатъчно да ти осигури безпрепятствено завръщане у дома.

— Нима ще ми дадеш всички тези секвини и ще ме пратиш у дома без дори да поискаш нещо за себе си? — попита изненадано девойката.

— Естествено — отвърна Рейт, без да се замисли.

— Шегата на дирдирчовека май ще се окаже истина — произнесе замислено девойката. — Ти действително се държиш така, сякаш идващ от далечен свят — и тя се извърна настрани, показвайки, че разговорът е приключил.

Докато Рейт оглеждаше степта, на устните му трепкаше тъжна усмивка. Дори да предположи невъзможното — че успее да се върне на Земята, — щеше ли да заживее спокойно там и никога да не помисли за Тчай? Едва ли, реши той. Невъзможно бе да се предвиди как би постъпила земната управа, но той самият едва ли би живял спокойно, докато дирдири, часки и уонки експлоатират хората и ги използват като презрени слуги. Всичко това го караше да се чувства лично ангажиран. Той попита замислено Илин-Илан:

— Как гледат твоите сънародници на дирдирхората, часкоидите и останалите?

Тя се намръщи объркано и по някаква причина на лицето й се изписа обида.

— Какво има да им гледат? Когато не ни пречат, просто не им обръщаме внимание. Защо разпитваш за дирдирхората? Нали говорехме за теб и мен!

Рейт втренчи поглед в нея. Тя го наблюдаваше със смирено очакване. Рейт въздъхна и понечи да се доближи до нея, когато вратата на станцията неочаквано се разтвори и един мъж излезе навън. Беше нисък и плещест, с яки дълги крака, голям крив нос и кожа в цвят на олово — изглежда бе от сивите хора.

— Кои сте вие? Този фургон е от Сборището. Снощи в небето се издигаха пламъци. Дали заради ритуала? Жриците са раздразнителни и свирепи като скални потлинъци по време на ритуала.

Рейт смотолеви нещо в отговор и вкара фургона в двора.

За закуска получиха чай от билки, коричка изсъхнал хляб, след което се върнаха при фургона в очакване да се появи керванът. От сутрешното им настроение не бе останала и следа — сега и двамата бяха мрачни и мълчаливи. Рейт предостави капрата на Илин-Илан, а той самият се изтегна на леглото в дъното на фургона. Слънцето приличаше приятно и двамата се унесоха в сън.