Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Тържественото събитие вече беше в своя вихър. Пламъци от десетки факли хвърляха червени, алени, пурпурни и оранжеви отблясъци върху двестате жени, които се полюшваха напред и назад в нещо средно между налудничав танц и хипнотичен транс. Те бяха полуголи, облечени само с черни панталони и черни ботуши и дори косите им бяха обръснати до голо. Много от тях нямаха гърди, показваха откровено чифт грозни, разкривени белези — тези жени бяха сред най-активните и маршируваха наоколо с блестящи от пот и животинска мазнина тела. Други, отпуснати на дървени скамейки, проявяваха симптоми на пълна умора и крайно изтощение. Под терасата, в няколко редици от кафези — тесни, ниски клетки, бяха натикани десетина голи мъже. Тъкмо те бяха първоизточникът на пронизителния напев, който Рейт бе чул още зад хълмовете. Всеки път, когато някой от тях замлъкнеше, между решетките под краката му лумваше пламък и нещастникът отново надаваше силни писъци. Пламъците се контролираха от разположен отпред пулт, зад който седеше жена, изцяло облечена в черно, и нямаше никакво съмнение, че тя оркестрира целия този демоничен хор.

„И аз сега щях да пея там — помисли си Рейт, — ако не беше подскочил фургонът.“

Още един певец се отпусна. Пламъците само караха тялото му да се гърчи мъчително. Изтеглиха го на терасата, нахлузиха чувал от прозрачна материя на главата му и го стегнаха на шията, след това го захвърлиха като стар килим през перилата. Междувременно в клетката бе натикан друг нещастник — силен млад мъж с грейнали от омраза очи. Той отказа да пее и изтърпя стоически, със стиснати зъби, поредицата от огнени изригвания. Една от жриците се доближи до клетката, издуха малко дим в лицето му и той запя заедно с останалите.

„Каква безмерна омраза към мъжете“ — мислеше си Рейт. На сцената се появи циркова трупа — високи мършави клоуни с белосани лица и нарисувани черни вежди. Под отвратения поглед на Рейт те заподскачаха и започнаха да се кълчат, да пъчат разголени гърди, докато жриците ги аплодираха с перверзно сладострастие.

След като клоуните се изтощиха, мястото им бе заето от един мим — той носеше перука с дълга руса коса, маска с ококорени очи и засмяна, червена уста, представяйки се за красива жена. „Те мразят не само, мъжете — мислеше си Рейт, — но и младостта, любовта и красотата!“

Докато мимът изпълняваше отвратителния си номер, в дъното на терасата бе дръпната черна завеса, иззад която се появи едър гол идиот с космато тяло и крайници, в състояние на силна еротична възбуда. Той се опитваше да се промуши в клетка от тънки стъклени пръчки, но не знаеше как да се справи с резето. В стъкления кафез се беше свила девойка, облечена в нощница от прозрачна материя: Цветето на Кат.

Лишеният от вторични полови белези мим приключи с чудатото си изпълнение. Певците подхванаха нов напев, тих и дрезгав лай, и жриците се скупчиха около терасата, нетърпеливи да видят какво ще стане, когато възбудено фъфлещият идиот проникне в клетката.

Рейт вече беше напуснал наблюдателния си пост. Придържайки се към сенчестите участъци, той заобиколи към задната част на терасата. Мина покрай навес, под който си почиваха клоуните. Недалеч от тях имаше колиба с двайсетина мъже в клетки, вероятно държани там, за да попълват редовете на певците. Охраняваше ги съсухрена старица с пушка, висока почти колкото самата нея.

Откъм терасата долетяха възбудени гласове. Лудият, изглежда, най-сетне бе успял да се справи с резето. Изгубил напълно каквото и да било желание да проявява галантност, Рейт се плъзна, незабелязано зад старицата и я повали с един удар, след това изтича в тесния коридор и отвори вратите на клетките. Мъжете наизскачаха един през друг в коридора, докато клоуните наблюдаваха цялата тази сцена слисани от почуда.

— Вземете й оръжието — извика Рейт на мъжете край него. — Освободете певците.

Той скочи върху близкия край на терасата. Идиотът беше проникнал в клетката и тъкмо разкъсваше нощницата на девойката. Рейт се прицели с игломета и прати една експлозивна стрела в извития гръб на изрода. Чу се тиха експлозия, идиотът подскочи и за миг сякаш се разду. Изправи се на колене, завъртя се и рухна мъртъв. Илин-Илан, Цветето на Кат, се озърташе замаяно, но след това забеляза Рейт. Той й махна, тя се промуши през вратата и прекоси тичешком терасата.

Едва сега жриците нададоха яростни викове, които се смениха с ужасени писъци, когато освободените мъже излязоха на подиума и един от тях насочи пушката на старицата към тълпата и откри безразборна стрелба. Други мъже освободиха певците. Младият мъж, когото последен бяха натикали зад решетките, изтича право при пулта. Той сграбчи жрицата диригент, издърпа я до празна клетка и я натика с ритници и удари вътре, след това се върна при пулта, натисна една от ръчките за изпускане на пламъци и жрицата запя с виещ алт. Друг от доскорошните пленници изтръгна факла и подпали навесите, останалите се въоръжиха със сопи и се нахвърлиха върху вцепенените зрителки.