Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Нали ми обеща, че ще прекратиш договора с компанията на убийците?

— Договорът е прекратен. Научих, че възнамеряват да предприемат собствени действия, с което ще трябва да се справяш сам.

— Именно — въздъхна Рейт. — Напускаме Сетра незабавно и се нуждаем от помощта на лорд Чизанте.

Хелсе издаде неопределен звук.

— Какви са ти плановете?

— Единствено да се измъкна жив от града.

— Тръгвам веднага. Ще ви откарам до една периферна станция за вагонетки. От Верводей всеки ден потеглят кораби към различни краища на света, не се съмнявам, че ще намерите нещо подходящо.

— Ще бъдем готови до обяд или малко преди това.

Рейт пое пешком към Серкада, като по пътя взе всички възможни предпазни мерки, и пристигна на срещата почти уверен, че не е бил проследен. Зарфо вече го очакваше, прибрал бялата си коса в боне, черно като лицето му. Той незабавно го отведе в избата на една бирария. Настаниха се край каменна маса, Зарфо махна на един чирак да им донесе големи каменни чаши с горчив ейл.

След като отпиха, локхарят заговори делово.

— Преди да зачеркна досегашния си живот заради едно безумно начинание, покажи ми цвета на парите.

Без да говори, Рейт хвърли на масата десет снопчета сияещи пурпурни секвини.

— Аха! — провикна се Зарфо Детуайлер. — Каква красива гледка! Тези за мен ли са? Ще ги прибера веднага, за да не им се случи нещо лошо.

— А теб кой ще пази? — попита Рейт.

— Тихо, момко, тихо — озъби се локхарят. — Щом приятели не могат да се разберат в избата на бирария, какво ще стане, ако ги сполети нещастие?

Рейт прибра парите в портфейла си.

— Нещастието вече ни сполетя. Убийците са обезпокоени от вчерашната история. Но вместо да отмъстят на теб, сега заплашват мен.

— Да, с тези типове трудно се излиза на глава. Ако искат пари, не им давай. Човек винаги може да се бие за живота си.

— Предупредиха ме да не напускам Сетра, докато не изберат подходящия момент, в който да ме убият. Въпреки това предлагам да тръгнем колкото се може по-скоро.

— Хитро! — Зарфо гаврътна бирата и тропна с каменната халба върху масата. — Но как смяташ да се изплъзнеш на убийците? Те несъмнено следят всяко твое движение.

Рейт подскочи от някакъв шум само за да установи, че чирачето е донесло на Зарфо нова халба. Чернокожият пъхна нос в чашата, за да скрие усмивката си.

— Убийците са прословути с упоритостта си, но все ще намерим някакъв начин да ги надхитрим. Връщай се в твоя хотел и се приготви. По пладне ще дойда при теб и ще видим какво може да се направи.

— По пладне? Чак тогава?

— Какво значение има час или два? Трябва да приключа с някои дела.

Рейт се върна в хана, където Хелсе вече беше пристигнал с черната лимузина. Атмосферата беше напрегната и враждебна, при вида на Рейт яосът скочи на крака.

— Времето не чака, а съм тук отдавна! Ела, ако не побързаме, ще изпуснем следобедната вагонетка за Верводей!

— Не смяташ ли, че точно това очакват убийците? Планът ти е лишен от въображение.

Хелсе повдигна раздразнено рамене.

— Имаш ли по-добра идея?

— Бих искал да изпробвам една.

— Лорд Чизанте няма ли въздухолет? — намеси се невъзмутимо Анахо.

— В момента е повреден.

— А друг не може ли да се намери?

— За подобна работа? Съмнявам се.

Изминаха пет минути. Хелсе отново взе думата.

— Колкото повече чакаме, толкова по-малко време ти остава — той посочи към прозореца. — Виждаш ли двамата мъже с кръгли шапки? Чакат те да излезеш. Сега вече не можем да използваме и колата.

— Иди и им кажи да си вървят — предложи Рейт.

— Не и аз — разсмя се Хелсе.

Измина още половин час. Зарфо влезе с наперен вид във фоайето и поздрави групата с махване на ръка.

— Готови ли сме?

Рейт посочи убийците на площада.

— Очакват ни.

— Отвратителни създания — съгласи се Зарфо. — Само в Кат търпят такива — стрелна с крайчеца на окото Хелсе. — Този защо е тук?

Рейт обясни обстоятелствата, Зарфо погледна към Овала.

— Това ли е въпросната кола — черната лимузина със сребристосиния кръст? Ако е така, няма нищо по-просто. Ще отпътуваме с нея.

— Няма да се получи — възрази Хелсе.

— И защо? — попита Рейт.

— Лорд Чизанте не би искал да се забърква в подобна история, нито пък аз. Току-виж гилдията реши да издаде и на мен присъда.

Рейт се разсмя горчиво.

— А кой пръв ги потърси? Тръгваме към колата, ще караш като луд.

Хелсе се поколеба, огледа се намусено, сетне кимна.

— Щом настояваш.