Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— До един ден.

Забогатели с петдесет снопа пурпурни секвини, тримата напуснаха двореца Син нефрит и се качиха на черната лимузина. Хелсе не беше с тях.

Колата се понесе назад през сумрака с цвят на канела, под улични фенери, които все още не бяха запалени. Мъгляви светлинки блещукаха зад прозорците на къщите и дворците, а в една от големите градини имаше вечерно празненство.

Лимузината изтрополи по дървен мост, украсен с фенери, и навлезе в квартал от нагъсто построени къщурки от дялани трупи, с чайни и кафенета на всеки ъгъл. Прекосиха район от пустеещи тъмни постройки и най-сетне достигнаха Овала.

Рейт слезе пръв от колата. Траз се шмугна край него и се хвърли върху черния, притаен в сенките силует. Блесна метал и Рейт се просна на земята, но не успя да се изплъзне на яркото виолетово сияние. Нещо, наподобяващо нагорещен чук, го халоса по главата и той остана да лежи зашеметен, докато Траз се боричкаше с убиеца. Анахо пристъпи напред с извадено оръжие. Стоманеното острие се стрелна като жило и прониза мъжа в рамото. Оръжието му изтрополи на калдъръма.

Рейт се надигна бавно, като се олюляваше. Едната страна на лицето му смъдеше, сякаш беше попарена с вряла вода, миризма на озон и изгоряла плът дразнеше неприятно ноздрите. Той докуцука до мястото, където Траз стискаше нападателя в желязна хватка, докато Анахо го освобождаваше от кинжала и портфейла. Мъжът носеше качулка, Рейт я смъкна, за да открие за своя изненада лицето на ентусиазирания пламенен реформатор, с когото бе разговарял предната нощ.

Минувачите, които бяха замрели по местата си при изстрела, сега започнаха да се приближават. Отнякъде отекна свирката на уличен патрул. Реформаторът се задърпа.

— Пуснете ме, те ще ме превърнат в ужасяващ пример за назидание!

— Защо се опита да ме убиеш? — поиска да узнае Рейт.

— Нужно ли е да питаш? Пуснете ме, моля ви!

— И защо да те пускаме? Току-що направи опит да ми видиш сметката! Нека те заловят.

— Не! Ще пострада Обществото.

— Ами тогава ми кажи защо стреля по мен.

— Защото си опасен! Опитваш се да ни разделиш! Вече има брожения! Неколцина от нас, чиято вяра не е толкова силна, настояват да намерим кораб и да се отправим на пътуване в космоса! Каква безмерна глупост! Единственият път е ортодоксалният! Казвам ти, опасен си, затова реших да те премахна!

Рейт въздъхна отчаяно. Патрулът вече беше съвсем близо.

— Утре напускаме Сетра, беше излишно да си правиш труда — каза и блъсна мъжа надолу по алеята. — Благодари се, че сме милостиви хора!

Реформаторът изчезна в настъпващия мрак. Дотича патрулът — високи мъже с костюми на черни и червени райета, въоръжени с палки с нажежени краища.

— Какво е станало?

— Нападна ни крадец — обясни Рейт. — Опита се да ни ограби, после се скри зад онези сгради.

Патрулът продължи в указаната посока, Рейт, Анахо и Траз влязоха в хана. Докато вечеряха, Рейт им разказа за уговорката със Зарфо Детуайлер.

— Утре, ако всичко бъде наред, заминаваме, махаме се от Сетра.

— Твърде скоро, ако ме питаш — бе навъсеният коментар на Анахо.

— Съгласен. Но вече бях шпиониран от уонки, убийството ми бе поръчано от аристократи, а някакъв член на „култа“ ме простреля. Нервите ми няма да издържат повече.

До масата се приближи хлапе, облечено в тъмночервена ливрея.

— Адам Рейт?

— Кой го търси? — отвърна настръхнал Рейт.

— Нося писмо за него.

— Дай го тук — той разкъса плика и плъзна поглед по пищния шрифт на текста.

„Поздрави от гилдията на наемните убийци. Адам Рейт, свеждаме до вашето знание, че тъй като си позволихте да нападнете наш упълномощен представител в момента на изпълняване на неговите задължения, да повредите снаряжението му и да му причините болка и унижение, очакваме да ни бъде заплатена наказателна вноска от осемнайсет хиляди секвина.

Ако сумата не бъде внесена в най-кратки срокове в нашата централна канцелария, ще бъдете убит чрез комбинация от няколко способа. Незабавното ви съдействие обаче ще бъде взето предвид. Моля ви, не напускайте Сетра, нито се противете по какъвто и да било начин, тъй като това само ще доведе до увеличаване размера на наказанието.“

Рейт хвърли писмото на масата.

— Дордолио, уонкът, лорд Чизанте, Хелсе, „култът“, гилдията на наемните убийци. Кой остана?

— Е, поне утре вече не е „твърде скоро“ — посочи разсъдливо Траз.

На следващата сутрин Рейт използва един от допотопните яоски телефони, за да се свърже с двореца Син нефрит, и поиска да разговаря с Хелсе.