Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Може би по-късно. А сега, за механиците — в Смаргаш трябва да са десетки, дори стотици, пенсионирани след почти цял живот бъхтене.

— Дали биха се съгласили да участват в едно опасно начинание?

— Без съмнение, ако рискът е малък, а печалбата значителна. Какво всъщност предлагаш?

Рейт заговори бавно, като обмисляше всяка дума.

— Да предположим, че някой иска да отмъкне уонкски кораб и да отлети с него в неизвестна посока — колко специалисти ще са му нужни и колко ще струва да ги наеме?

Зарфо, за облекчение на Рейт, не се облещи от изненада и изумление. Той метна последното парче от наденицата в устата си, премлясна блажено и отвърна:

— Струва ми се, че се интересуваш дали по моя преценка е възможно подобно начинание. Случвало се е да обсъждаме такива неща на шега, тъй като корабите не се охраняват строго. Да, планът е напълно осъществим. Но за какво може да ти дотрябва космически кораб? Лично аз за нищо на света не бих посетил дирдирите на Сибол, нито бих се зареял из безкрая на вселената.

— Не мога да обсъждам сега целта на полета.

— Добре де, колко пари предлагаш?

— Планът ми не е стигнал до този етап. Каква, според теб, ще е подходящата сума?

— За да рискувам живота и свободата си? Не бих си мръднал пръста за по-малко от петдесет хиляди секвина.

Рейт се надигна.

— Получи своите петдесет секвина, а аз — нужната информация. Разчитам да опазиш нашата тайна.

Зарфо се облегна на пейката.

— Не бързай толкова. Вече съм стар и може животът ми да не струва чак толкова. Трийсет хиляди? Двайсет? Десет?

— Цената започва да придобива приемливи размери. Колко души екипаж ще ми е нужен?

— Четирима или петима, може би шест. За дълъг полет ли става въпрос?

— Ще разкрия крайната цел веднага щом излезем в открития космос. Десет хиляди секвина ще са само първоначалната вноска. Тези, които дойдат с мен, ще се завърнат по-богати, отколкото в най-необузданите си мечти.

Зарфо също се надигна.

— Кога възнамеряваш да отпътуваш?

— Колкото се може по-скоро. И още нещо — Сетра гъмжи от шпиони. Важно е да не привличаме ничие внимание.

Зарфо се изсмя пресипнало.

— Затова ли тази сутрин дойде да ме търсиш с карета, която струва хиляди секвина? Дори сега сме под наблюдение.

— Забелязах. Но този тип бие прекалено на очи, за да е шпионин. Е, кога ще се срещнем отново и къде?

— Утре преди пладне край сергията на Упас, космическия търговец в Серкада. Внимавай да не те проследят. Този тип там ми прилича на наемен убиец, ако се съди по дрехите и маниерите.

Споменатият мъж избра този момент да се приближи към масата.

— Вие ли сте Адам Рейт?

— Да.

— Със съжаление трябва да ви съобщя, че гилдията на наемните убийци е сключила договор на ваше име с поръчка: смърт чрез дванайсет докосвания. Сега ще приложа първото от тях. Ще бъдете ли така добър да си оголите ръката? Само ще ви боцна леко с тази пръчка.

Рейт отстъпи назад.

— Не смятам да правя подобно нещо!

— Я да се махаш! — извика Зарфо Детуайлер на убиеца. — Този човек ми струва десет хиляди секвина жив и нищичко мъртъв.

Убиецът не му обърна внимание, а се обърна отново към Рейт.

— Моля ви, прекратете недостойното си поведение. В противен случай процесът ще се удължи и ще бъде по-болезнен за всички ни. Така че, ако обичате…

— Върви си, не чу ли какво ти казах? — кресна му Зарфо. Вдигна един стол и го стовари върху убиеца, който рухна на земята. Локхарят обаче не изглеждаше удовлетворен от постигнатото. Вдигна пръчката и я забоде в бедрото на убиеца, през панталоните от рипсено кадифе.

— Спри! — проплака убиецът. — Това беше убождане номер едно!

Зарфо сграби цяла шепа пръчки от разтворената чанта на злощастния наемник.

— А ето — изрева той — номерата от две до дванайсет! — притиснал с крак шията на убиеца, той му напъха пръчките в задника. — Ето, получи ли си го! Искаш ли следващата серия, от тринайсет до трийсет и четири?

— Не, не, пуснете ме, аз съм обречен човек!

— Не зная дали си обречен, но си по-скоро дребен мошеник, отколкото убиец.

Минувачите бяха спрели да ги гледат. Внушителна жена с розова копринена рокля изтича при тях.

— Ей, ти, космат черен негоднико, какво правиш с бедния убиец? Не виждаш ли, че човекът се опитва да си изпълни задълженията?

Зарфо вдигна бележника на наемника и го разтвори.

— Я да видим. Хм, май твоят съпруг е следващият в списъка.

Жената погледна с изцъклени очи убиеца, който куцукаше към отсрещния край на улицата.